„Бебе“, „Щастие“, „ Да не ме бие повече“, „Да изкарам до 11-ти клас“. Това са само част от многото бележки, които са забучени във варовиковата скала на Аладжа манастир. Хората, които са ги оставили там, явно таят надеждата, че Господ ще чуе желанията им и ще ги изпълни. Явно моделът е заимстван от „Стената на плача“ в Йерусалим. Може би разчитат на това, че са в манастир, а може би на това, че той пази спомена на вековете. Оказва се обаче, че това може да навреди на историческата ценност, станала притегателен център за поне 70 хиляди туристи всяко лято. Процесът на разложение на хартията и влиянието на атмосферните условия – слънце и дъжд, са основен вредител за рохката скала. Нещо повече – обектът можело дори да стане опасен, предупреждава шефът на базата Валери Кинов.

Последните години там тече строително-монтажна дейност, защото паметникът се руши. Трябва да се правят защитни конструкции и скоро обектът ще заприлича на строително скеле, опасява се директорът.

Автор на проекта за реставрация отпреди 2 години е професор Валентин Тодоров от Националната художествена академия. Според него трябва да се направи актуализация на бюджета, защото отделената сума е била 240 хиляди евро, а в момента има допълнителни фактори като кризата и поскъпването на материали, които трябва също да се отчетат. Може би ще се иска помощ и от Министерството на културата.

Валери Кинов, началник на музея

Да не чакат снизхождението на боговете

Трудно е да се каже дали желанията им ще се изпълнят, защото аз не съм представител на Всевишния. Може би са го видели в Израел на стената на плача. Тази традиция не е подходяща, тя не е по канона на православието. Самият скален масив не е свещено място. Такова е по-скоро параклисът на третия етаж. От там ние ги носим в църквата, където се извършва съответният ритуал. Ние заплащаме за него, защото хората са оставили пари. А всичко, което е в пукнатините, просто отива в боклука. То е вредно, защото допълва ерозията на скалата. Обяснявам на екскурзоводите, но те продължават да повтарят неща, които не са типични за нас. Нищо свято няма да се случи. Никой няма да получи снизхождението на боговете, защото не знае къде да положи тези листчета.

Стотинките пък са още по-опасни. Те са от метал, който се окислява и влиза в съприкосновение с варовика. Тези химически процеси допълнително водят до разрушение. Много хора имат претенциите, че са вярващи, но не познават каноните. Прави се каша от различните религии.