Човекът с прякор -Хисарския поп е родоначалникът на чалгата у нас. Още през 80-те години на миналия век неговите песни, записани на касети, се продаваха нелегално из цялата страна. Нелегално, защото музиката му беше официално забранена, а вестниците периодично подемаха кампания срещу него и неговите последователи.

Днес къщата му в Хисаря е хотел. Към нея упътва саморъчно написана табела. До преди година-две е имал и заведение, но го затворил. Музикантът ме посреща на улицата. Докато се ръкуваме, телефонът му звъни. Мелодията, разбира се, е от едно негово парче:

Елате във Хисаря,

във този чуден град,

на извори лечебни

и красота богат.

За нас водата всичко ще направи,та вечно да сме здрави.

Музиката малко ми напомня старата градска песен "Трендафилът мирише, бодилото боде", но текстът си е оригинален.

Създателят на чалгата Димитър Андонов е готов за Гинес - щепее 24 часа без почивка

Хисарския поп не е свещеник и никога не е бил. Това е един от митовете, създадени за него. Но и в Хисар, и в цяла България го знаят така, а не с истинското му име - Димитър Андонов. Той отдавна е приел прякора си. Всъщност той не е и от Хисар. Роден е в пловдивското село Брестник и никога не е учил музика

Дарбата му е вероятно наследена от майка му, която според него била много добра певица. Ходил на училище до седми клас. Но и през това време не е имал ваканции. Понеже семейството му било крайно бедно, всяко лято от осемгодишен го цанявали ратай при някой по-богат селянин и той прекарвал лятото, като пасял чуждите крави и волове. Надницата му била 20 стотинки. Точно като в стихотворението на Дядо Вазов, малкият Митко си правел сам свирки и дудуци и се утешавал с музика. После се научил да свири и на устна хармоника, но мечтата му била да има акордеон.

Това желание се сбъдва след няколко години. Бил на 17, когато с баща му гледали хергеле коне в едно ТКЗС и взели за труда си невижданите за двамата 1800 лева. Митко грабнал 1500 и бегом взел разстоянието до съседното село Куклен, където бил видял акордеон в магазина. Покупката се оказала тежък финансов удар за семейството. Баща му започнал да се кара и млъкнал чак когато синът не издържал и заплашил да се хвърли в някой язовир.

Учил се да свири на акордеона сам. "Като видех някого с акордеон, тръгвах след него и като засвиреше, го гледах в ръцете - обяснява Андонов. А песните запомнях от радиото. Стига ми да чуя някоя веднъж, и мога да я запея." Две седмици след покупката организирал първата си танцова забава в Брестник. Благодарение на акордеона изкарал леко военната си служба на западната ни граница.

В Хисар отишъл на 21. Чул, че в санаториумите на курорта търсят хора за културно-масова работа и се явил на конкурс. Харесали го и така се преместил в града, където си спечелва славата, която му носи неприятности вместо пари. Повече от 20 години се занимава с това, което днес туроператорите наричат анимация - организира забавления за курортистите. Два пъти седмично задължително имало танцова забава, на която Андонов свирел.

В санаториума, където работел, имало радиоточка. (Така се наричаше локалната радиоуредба с приемник във всяка стая.) Започва да композира, докато дежурял в студиото на радиоточката. Съчинявал си и текста, и музиката, и ги записвал на магнетофон. По-късно си купува някои ефекти, един от които, подобен на ехо, става причина да му лепнат попския псевдоним.



Първите му поклонници били курортистите. Молели го да им запише на касета своите парчета, за да ги слушат у дома. По онова време касети имало само във валутните магазини, но той се снабдил със скъпоценната стока и раздавал - къде срещу бутилка алкохол, къде за пари, къде даром. После обаче станал по-предпазлив - чул, че на Димитровградския пазар се продават пиратски копия, от които някои продавачи направили състояние. По негови сметки са произведени поне 12 негови нелегални албума.

В средата на 80-те години, когато попфолк просто няма, а държавното радио гледа да не пуска сръбска музика, песните му стават хитове

Свирят ги по ресторанти, пускат ги по заведения, даже по радиоуредбите на автобуси и предприятия. Един ден акордеонистът чува една своя мелодия, записана с ехо. "Това е от Хисарския поп - обяснява му дисководещият. - Записано е в църква, затова така кънти. Ама владиката го разпопил."

Така Димитър Андонов се превръща в Хисарския поп. Публиката не го познава, но властта, уви - отлично. Името му се прочува за пръв път, когато един национален седмичник с голям тираж публикува разгромяващ материал за музиката му заради "ниските й художествени качества и пошли текстове". Цитират се някои парчета като култовото:

Пусни ме, мамо, пусни ме,

в Хисара града да ида,

келнерка, мамо, да стана.

"Нямам нито един пошъл текст - възразява пред мен музикантът. - В сравнение с някои днешни попфолк изпълнители песните ми са съвсем прилични." В това има нещо вярно. Той започва да рецитира една своя прочувствена песен за мъж, който изповядва на майка си как убил племенника си - невръстно дете. Очите му се насълзяват. "Какво пошло има в това?" - пита той.

Шефовете му се опитват да го защитят, като го сравняват със съветските бардове Владимир Висоцки и Булат Окуджава. В отговор пловдивският месечник "Литературен глас" ги обвинява в слаба музикална култура, а него - че не е композитор, а компилатор.

За щастие годината е 1987-а. Горбачовата гласност си пробива път и в България. Голям столичен всекидневник защитава Андонов. Щом музиката му се слуша и търси, тя има право на съществуване - заключават авторите. На цензурата, дори когато е в служба на добрия вкус, скоро е сложен край. През 90-те години на миналия век Хисарския поп най-сетне

излиза от нелегалност

и записва три авторски албума в Асеновград, а после още два с варненски продуцент. Финансовите резултати обаче го разочароват. Смяната на системата не е засегнала музикалното пиратство. Той продължава да пише и да записва песни, даже се хвали, че го прави за рекордни срокове. Няколко часа в студио му стигали. Но вече продава дисковете си сам, без посредници. Който го посети в Хисар или го срещне в някое заведение, може да се снабди на място. Старата му слава продължава да работи. Канили го да отиде с жена си в "Биг брадър фемили", но той отказал. "Пияни почитатели ме будят нощем, за да им пея по телефона" - оплаква се той. Сега Димитър Андонов свири само по заявка в заведения, на семейни сбирки и на фирмени партита. Предната вечер е бил на две, едното от които - чак в Раднево, на 150 километра от Хисар. Легнал си е в 5 сутринта.

Показва ми репертоара си, който съдържа 460 песни - негови авторски, народни, романси и други. "Пея по 8 часа без прекъсване - хвали се той. - Иска ми се, докато още имам сили, да направя един музикален маратон. Да свиря и да пея 24 часа без прекъсване. Ще се опитам да вляза в Книгата на рекордите на Гинес. Ама нещо не мога да установя контакт с англичаните."

Това, за което съжалява, е, че никой от семейството му не е наследил интереса му към музиката. Има две деца и двама големи внуци. Само малкият му син хващал понякога акордеона, но хляба си изкарва като масажист.

Владиката подгонил свещеника

Освен Димитър Андонов заради истерията за записите на Хисарския поп ядове си имал и местният свещеник. Отец Александър Палазов, който служи до днес в храма "Свети Пантелеймон" и в другите църкви в курортния град, бил привикан от владиката в Пловдив да дава обяснения за своята музикална дейност. Божият служител трябвало да доказва, че скандалната слава на Хисарския поп не е негова "заслуга".

Но това не било последното му премеждие. Започнали да го канят да пее на сватби. Делегации идвали от цяла България. Веднъж няколко мерцедеса сърдити цигански барони се изсипали в храма, за да разберат защо свещеникът не е спазил уговорката да свири на тържеството им. За щастие между тях бил един от тези, които преговаряли с музиканта. "Чакайте бе, това не е Хисарския поп!" - спрял другарите си той.

Забранили му да пее на сватбата на сина си

Според публикации в пресата от 80-те години на миналия век редакциите били залети с оплаквания на хора от цялата страна от музиката на Димитър Андонов. Пътник пише до пловдивски вестник, че бил принуден да слуша негова касета в автобус. Правят специална проверка, за да издирят шофьора, но не успяват.

Стига се дотам, че заради популярността му забраняват на Димитър Андонов изобщо да свири на публични места. За да получи разрешение, той отива на прослушване чак в София. Решението обаче се бави. На 13 януари 1987 г. окръжната дирекция "Музика" в Пловдив праща в Хисар писмо, в което пише: "На лицето Димитър Георгиев Андонов се забранява да упражнява дейност на вокален изпълнител." За всеки случай в скоби е добавено "певец".

По това време малкият му син вдига сватба. Канят 150 души, идват 700. "В ресторанта свършиха приборите, чиниите и столовете - спомня си Андонов. - Тръгнах по почивните станции да събирам посуда и пейки за гостите."

Димитър няма право да вземе микрофона, а всички очакват от него именно това. Присъствието на приятелски настроени столични журналисти го окуражава. Излиза пред множеството и нарушава забраната.

Двойници си присвоявали името му

По времето на Живков касетите на Хисарския поп се продавали на черно по 15 лева парчето. Според разследване на окръжна дирекция "Музика" в Пловдив само там са били произведени поне 1200 нелегални касети с парчета на Андонов. От тези пари обаче авторът не вижда нито лев.

Истинското му име е още неизвестно. Окуражени от това, из страната се пръкват самозванци, които се представят като автентичния Хисарски поп. В Юговото ханче между Асеновград и Смолян под този псевдоним се подвизава Ставри Аргиров със своя оркестър, а в добричкото село Стожер под същото име пее Златко Попов от Аксаково. Друг кандидат за славата на Хисарския поп бил пловдивски певец, известен с името Коцето Сланинката. Вероятно е имало и други самозванци, които са си присвоили чуждата слава, но старите вестници са съхранили само тези имена.

Когато обаче започва хайката срещу песните на Хисарския поп, подражателите му са подгонени. На Аргиров забраняват да се мярка из цялата Пловдивска област, а управителят на ханчето е наказан. По тази причина Димитър Андонов не смеел да продаде нито една касета. "Пазех се от това като дявол от тамян - казва той. - Страхувах се, че купувачът може да е я пират, я пратен от милицията."

За първия му легален албум пловдивски продуцент му платил малък аванс. После се оплакал, че продажбите не вървят и Хисарския поп не видял повече нито албума, нито пари за него. После Андонов се опарил още веднъж - записал хумористични песни. За тях не му възстановили даже разходите за студио. Затова той е обърнал гръб на музикалната индустрия.