В петък в община Варна се проведе дискусия на тема "Кой е националният идеал на България в наши дни". Участваха представители на различни общности - арменска, българска, гръцка, еврейска, македонска, ромска, турска. Дискусията бе организирана със съдействието на община Варна, а консултант и лектор бе проф. д-р Андрей Пантев.

- Проф. Пантев, има ли според Вас подходящо и неподходящо време да се говори за национален идеал?

- Като противопоставяне на масовото оскотяване, в нравите най-вече, може би за национален идеал трябва да се говори единствено в смисъл на благородство. Националният идеал крие, разбира се, и историческа натовареност - имаме основателни, но вече закъснели претенции към нашите съседи, някои от които са членове на Европейския съюз, други се готвят да стават такива. Така че да се говори за национален идеал времето винаги е или неподходящо, или много подходящо, но става дума само за война. Когато освободиш понятието от неговата историческа и най-вече териториална натовареност, тогава понятието национален идеал се облагородява.

- Дошло ли е това време?

- Не е дошло. В момент, когато има абсолютна вулгаризация на нравите, свързана само с пари, на която всички сме носители, трябва нещо като чистия въздух за туберкулозно болния. Той едва ли ще го спаси, но поне ще забави смъртта.

- Да попитам тогава кога ще дойде това време?

- Едва ли ще дойде някога. Мечтите "България на 3 морета", мечтите, които, както е казал Левски, "Да се гърми името му по света", няма да се сбъднат. Въпросът е да не бъдем в унизителното положение да ни сочат само като негативен пример. Ние няма да бъдем в първите редици. Важното е да не сме в последните.

- Може ли това да е идеал - да сме в златната среда?

- Кажете ми кога България не е била на последно място. Във всички видове статистики винаги сме делили последните три места с Турция и Албания. Всички приказки колко била напредничава страната ни са несериозни. За целия Балкански полуостров българското селско население е най-високо - 79 %. А се е приемало, че съотношението между градското и селското население е една от основните индикации на модернизацията и европеизацията. Така че тази идеализация отпреди 1944 г. е малко преувеличена. България остава инвалид от Първата световна война. Няма излаз на море освен на Черно море. А това забавя нейното развитие. Няма нищо иронично да кажеш, че си в златната среда. Ами къде, на първо място ли да бъдем? Никога не е било и няма да бъде.

- Вие как бихте формулирал българския национален идеал в началото на ХХI в.?

- Националният ни идеал би трябвало да е свързан с достойнство. То не може да бъде формулирано, защото е прекалено широко като състояние. Да посрещаме и изпращаме всички с почит, но не непременно да изтъкваме, че еди-кой си отвън подкрепя еди-коя си партия. Какъв е този идеал, при който всички партийни дейци се хвалят, че са подкрепяни отвън. Че навремето най-позорното нещо е било да се фукаш, че си подкрепян отвън. Дори когато избухва Априлското въстание, Турция казва, че това са подстрекавани и платени от Русия хора, че в Османската империя българите си живеят добре.

- А какво казвате на тия, които обявиха за национален идеал членството ни в НАТО или в Европейския съюз?

- Лично аз гласувах против членството на България в НАТО, но не упрекнах онези, които гласуваха "за". Не ги нарекох предатели, платени и прочие, макар мен да ме обвиниха, че съм платен. Така разбирам единството. Каквото и да е мнението ти, да не кажеш: вие продадохте България.