Разправиите около таксите за венчавки в Троянския и Бачковския манастир и на чии екскурзоводи трябва да плащат туристите отново извади на дневен ред въпроса за финансовите дела на Българската православна църква. Държавната ревизия пък хвана поповете в крачка. Националната агенция по приходите начете Светия синод с 2,5 милиона лева за невнесени осигуровки на своите служители. Но това е само върхът на айсберга от натрупаните от страна на синодалите налози.

"Отдайте Божието Богу, а кесаревото - кесарю", е казал сам Господ Исус Христос. За синодалите ни обаче явно тази формула не важи. За разлика от редица други православни църкви и християнски вероизповедания въобще нашите архиереи продължават да не внасят нито лев в държавната хазна, сякаш все още живеят в средните векове Не че няма върху какво. Май именно внушителната собственост бе истинската причина за църковния разкол. Преди серията от национализации през 1946-1950 г. църквата е притежавала 329 436 дка ниви, лозя, градини и ливади. Отделно манастирите пък са имали 91 000 дка земя, 30 000 дка ниви, 3000 дка гори и ливади и 17 000 дка пасбища.

Наистина доста от тази поземлена собственост все още не е върната. Но в горната статистика не влизат имотите в градовете. А именно те се оказват златна мина, доколкото придобитите преди 70, 80 или 100 години парцели и сгради днес се намират в идеалните градски центрове - все едно дали става въпрос за София или Каспичан. Различни независими експерти оценяват цялото имущество на БПЦ на около 10 млрд. лева.

Как стоят нещата с данъците върху цялото това имущество от гледна точка на закона? Самите храмове са освободени от данък сгради. Тук обаче идва първата вратичка за кръшкане от плащане на финансови задължения, в случая към общината, доколкото покрай храмовете се скатават и намиращите се в двора на църквата постройки.

От данъци съгласно промените в закона от 2005 г. са освободени и производството и търговията със свещи и всякаква църковна утвар. При внос на последната не се плащат и съответните мита.

За цялата останала стопанска дейност обаче, било пряка, било чрез отдаване под наем, БПЦ е длъжна да си внася съответните отчисления в републиканския бюджет.

Засега Божиите служители се измъкват от това задължение. В интерес на истината поне до 2005 г. те имаха сериозни аргументи - "разколниците заграбиха имотите ни, те въртят бизнес с тях, искайте си от тях парите". Другото оправдание бе, че самите арендатори и концесионери на въпросните имоти не плащат редовно на църквата, така че няма как тя да си плати съответния данък. А и доста имоти бях дадени наистина на безценица под наем, и то за дълъг срок.

От фактическото ликвидиране на разкола обаче минаха вече 5 години - достатъчно време, за да се сложи окончателен ред в собствеността на БПЦ и тя да започне да плаща и съответните данъци. Шестият църковно-народен събор, проведен през 2008 г., взе по принцип добри решения по въпроса - да се създаде централен регистър на собствеността на БПЦ, да се забрани замяната на църковни имоти и да се ограничи до минимум даването им под наем, като препоръча директното стопанисване. Регистър обаче все още няма и никой не знае какви пари се въртят и в митрополиите, и в енориите.

Но според вещи в църковните дела основната причина за това положение се крие във факта, че досегашните правителства са си затваряли очите пред това нарушаване на данъчните закони. Дали държавата ще продължи да ги затваря, или ще накара БПЦ "да отдаде кесарево кесарю", си остава решение на кабинета.