Тръгна истинска хайка за поръчители на банкови кредити. Причината е, че истинските длъжници са спрели да си връщат заемите и сега трябва да плащат гарантите. Много роднини и доскоро близки приятели са нож именно заради невърнати заеми. В момента има истинска лавина от дела срещу некоректни длъжници към банки и техните поръчители, потвърдиха съдия-изпълнители.Сега обаче парите се събират от гарантите, защото борчлиите често остават без доходи заради кризата.

По цели 80 изпълнителни дела на ден се водят срещу поръчителите. Тези производства се увеличиха с 30%, а все повече хора не успяват да погасят заемите си, сочи статистиката.

От общо 110 000 изпълнителни дела миналата година 33 000 са за борчове към банки. От тях към 20 000 са за потребителски кредити, обезпечени от поръчители. Сумите са в широк диапазон - от по неколкостотин лева до 20 000 лв. Има потребителски кредити и по 40 бона, защитени само с поръчителство.

Около една трета от тези заеми са с гаранти. Затова не са малко и случаите, при които именно те връщат парите на банките. Трезорите пък успявали да съберат половината си вземания.

Поръчители масово не разбират, че с подписа си поемат риск те да плащат на банката, ако този, който е получил кредита, спре да връща парите. Затова мислете, преди да подпишете, съветват частните съдия-изпълнители. Обикновено хората стават поръчители на приятели, роднини или колеги.

Има обаче и гаранти, които се съгласяват на честна дума и дори не познават човека, за когото се подписват. Често те разбират за какво става дума чак когато получат призовка от частен бирник, защото длъжникът е спрял да обслужва кредита си. Съдебните изпълнители обясниха, че при масовото раздаване на кредити преди време се оказало, че едва ли не всеки на всеки е поръчител. "И в един момент, когато хората престанат да връщат кредитите си, едни и същи лица се оказват пред необходимостта да изплащат няколко заема", изтъкнаха бирниците.

Когато основният длъжник не работи и няма имоти, тогава всичко се стоварва върху поръчителите. Освен това борчлиите често се опитват да преметнат банките, като променят адреса си и не ги уведомяват за това. Ако пък и поръчителите нямат пари да плащат на банката, може да се стигне и до изземане на техен имот. Не се пипа само жилището, ако е единствено.

Освен че може да се наложи да плащате чужд дълг, може и да не ви дадат заем в бъдеще, когато на вас ви се наложи, предупреждават съдебните изпълнители. Затова и напоследък роднините и приятелите на кандидатите за кредит са станали много предпазливи. Понякога дори сестра отказвала да стане гарант на брат си.

Съдебните изпълнители пък се опитват да дават съвети на длъжниците - например, че могат да внесат част от сумата и да разсрочат дълга си на месечни вноски.

Забавените вноски растат всеки месец

През всички месеци от над година насам расте обемът на лошите заеми. През май те достигат над 5,668 милиарда лева и това е 14-и пореден месец, в който се увеличават, сочи статистиката на Българската народна банка. Само през май ръстът им е с 370 милиона лева.

Необслужваните потребителски заеми в края на май са за 1,159 млрд. лева, като това са над 15 на сто от всички отпуснати заеми. В началото на годината лошите потребителски кредити са били за 951 млн. лева.

При жилищните заеми нарастването също е значително. Ако преди година необслужваните кредити за нов дом са били едва 280 млн. лева, в края на май 2010 г. те са вече 1,126 млрд. лева.

Само за месец лошите кредити на предприятия пък са се увеличили с 261 млн. лв., до 3,2 млрд.

Общо раздадените заеми на домакинствата в края на май 2010 г. са 19,04 млрд. лв.

В числото на лошите заеми влизат три вида кредити според класификацията на БНБ. Първо са т. нар. необслужвани експозиции (с просрочия над 90 дни). На второ място са експозиции, класифицирани като загуба (с просрочия над 180 дни) и на трето са т. нар. преструктурирани рискови експозиции.

Телефони вместо бухалки

Дебеловратитe събирачи на кредити с бухалки вече изчезнаха почти напълно. Сега с това масово се занимават специални кол центрове, които хем тормозят длъжниците и поръчителите им, хем им дават съвети как да постъпват в такива ситуации.

Обикновено такива центрове се наемат за тази черна работа от банки, телекомуникационни компании и много фирми. Служителите на тези компании имат задължение да издирят както длъжника, така и поръчителите му. Те задължително първо питат каква е причината за забавяне на вноските. Ако борчлията се направи на ударен, ударът пада върху гарантите. От кол центровете им се обаждат по телефона и им напомнят, че са отговорни за безхаберието на този, на когото са поръчители. Разясняват какво може да се случи със заплатата им и дори с жилището им, ако не се издължат в срок. При всяко обаждане се напомня, че срокът изтича. Тормозът продължава до момента, в който им казват, че нещата вече стигат до съд.

Освен с телефонни разговори, центровете притесняват гарантите и с писма. При продължаващо неплащане случаят вече се поема от юристи, които се занимават и с принудителното събиране на вземанията. И тук вече идва редът на съдия-изпълнителите.