Някои от частните метадонови програми у нас припечелват пари като легални наркодилъри. Това обяви националният консултант по наркология и шеф на столичната болница за лечение на наркомании и алкохолизъм доц. Соня Тотева. В момента пристрастените у нас са към 300 000, като 30 000 предпочитат хероин. Това е и единствената зависимост, срещу която има изнамерено ефикасно медикаментозно лечение, твърди д-р Александър Канчелов, собственик на една от най-престижните частни клиники за лечение на зависими. В момента с метадон се лекуват едва 3000 човека, като само една трета го правят по безплатни държавни и общински програми. Останалите плащат между 200 и 350 лв. месечно, за да получават редовната си доза наркотик заместител. Голяма част от тях вероятно ще се лекуват или доживотно, или поне десетилетия.

От общо 31 метадонови програми в страната едва десетина отговарят или се доближават до добрите лечебни практики, призна д-р Канчелов. В момента България лекува само 10% от своите зависими, а ако иска да достигне световните показатели за 40-50%, ще трябва да открие поне 150 програми за лечение и рехабилитация. Сега в столицата държавните са само две за 400 човека и 40 легла в единствената болница на доц. Тотева. За тях се чака с години. Макар специалистите все още да не достигат, и в момента има условия да се лекуват повече хора. Само че няма кой да плаща за тях. В частните програми трудно се издължават дори вече започналите лечение. Както се знае, за голяма част от тях то ще е до живот или поне ще продължи десетилетия.

Според доц. Тотева, която е и член на Комитета за национални политики към Европейската комисия, няма друга страна в ЕС, която да е оставила лечението с метадон на частници. Навсякъде то е поверено на държавни или общински структури, които се издържат с част от акцизите за цигари и алкохол. Кой и защо е разрешил частниците, и до ден днешен не ми е ясно, признава специалистката. Според д-р Канчелов, в развитите страни всички здравно осигурени се лекуват с публични пари. Той също признава, че част от пациентите и в момента продават метадона

си на улицата.

Това създава лоша слава на програмите и срива доверието на обществото, коментира докторът. В собствената му клиника нестабилизираните пациенти си пиели метадона всеки ден пред погледа на лекуващия лекар, в колко от останалите програми това е практика обаче, не се знае. Ако се съди по трите нещастни случая с деца, изпили наркотика на своите майки, проблемите там са доста сериозни.

Доц. Тотева твърди, че държавните програми изобщо не отговарят на стандартите на ЕК. Според тях с наркоманите трябва да работят много повече специалисти - психолози, психиатри, сестри, а при нас персоналът е от 3 до 5 пъти по-малко, коментира тя. А близо една трета от болните се нуждаят и от допълнително психиатрично лечение. В момента има изготвен стандарт за специалността, който всеки момент трябва да бъде приет от здравното министерство. Само че много от програмите и клиниките няма да могат да го покрият.

Всеки трети гимназист пробвал опиат

Всеки трети ученик в горните класове е опитвал поне веднъж наркотици, показва проучване на Националния фокусен център за наркотици. Почти 35% от пробвалите дрога са студенти, показва още справката. Между 430 000 и 475 000 души от 15 до 64 години са употребявали поне веднъж в живота си наркотик. Най-масово използваният е марихуаната, а хероинът създава най-много проблеми. Расте и употребата на синтетичните стимуланти - амфетамини и вещества от типа на екстази. Напоследък у нас навлизат също и метамфетамини. Експертите очакват интересът към тях да расте, както това се случва в цяла Европа.

От вчера започна информационна кампания, чиято идея е да се привлече вниманието на младите хора към рисковете, до които води употребата на амфетамини. Специален информационен портал „Пристрастен към живота" ще дава консултации и съвети.