Катедрата „Икономика и организация на туризма“ е една от запазените марки на Икономическия университет, която тази седмица чества 45 години от създаването си. Какво е влиянието на катедрата върху облика на туризма, разказа проф. д-р Светла Ракаджийска, която била студент в първия випуск на ковачницата за кадри.

- Д-р Ракаджийска, какви са проблемите пред катедрата навръх 45-годишния й рожден ден?

- Проблемът е, че не може да приемем по-голям брой студенти за обучение. Желаещи има много. Наблюдава се обаче и голяма конкуренция от страна на други центрове за обучение.

- Къде са основните ви конкуренти?

- В София – Софийският университет, УНСС, а и в Нов български университет. В туризма обучението е пряко свързано с развитието на районите. София е привлекателен туристически център. Ако и да имаме традиция в обучението и изследванията, големият град привлича. Голяма част от студентите ни прилагат знанията си в чужбина. У нас трудно могат да намерят адекватни условия, за да реимбурсират вложените средства в обучение. Нашите студенти имат знания, умения. Таваните за прилагането им обаче са много ниски. Това е защото туризмът се разрасна без никакви параметри за регулиране. Решиха, че туризмът може да бъде семеен бизнес, но това не означава непрофесионално отношение към туризма. Стана така, че нашите кадри обслужват чужди обекти, защото там ги привличат с по-добри условия на работа и заплащане. Това е в ущърб и на нас, данъкоплатците. И индивидът плаща за обучението, и държавата плаща. Изнасяме национален доход, защото тези хора реализират уменията си другаде.

- Как може да се върнат професионалистите?

- Бизнесът трябва да търси професионалисти, а не да назначава хора с минимална заплата и по роднинска линия, за да не се вижда какво става. Знаем колко висок е процентът на сивата икономика в туризма. Знаем, че много хора решиха, че могат да правят туризъм. В този бранш може да се почне и с малък капитал, но трябва първо да си инвестирал в умения, езици, комуникация и т.н. Неща, които ние надграждаме от 45 години. Може да се каже, че не отстъпваме на редица подобни институции в чужбина. Дори на моменти ги изпреварихме. Дълго време бяхме единствената обособена специалност по туризъм. Друг проблем е, че хората виждат перспектива, но потенциалът от готови професионалисти да обучават е малък. Има изместване. Това, което се наблюдава, е, че туризмът е принуден да се нагажда към други сфери на образование. Ето, нароиха се специалности като културен туризъм, селски туризъм и т.н. Там се влагат общи дисциплини и туризмът остава в малък дял. Туризмът е бизнес на открито. Засяга и местното население, инфраструктурата и цялото общество. Дава възможности. Той е фуния, която изтегля възможностите за развитие на другите браншове. Но е и опасен. Може да нанесе поражения върху културата, традициите, ако бъде оставен на самотек. Има тенденция да се оставя туризмът на чужди професионалисти. Не съм против интегрирането, но не може националните интереси да се влияят от това, че някой си чужд специалист казал нещо за България.

- Има ли отстъпление от националния интерес?

- Националният интерес не е видим. Много хора участват. Но не сме стигнали до разбирането, че в основата е колективният интерес. Никой не може сам да създаде добър имидж на страната. Това зависи като почнем от шофьора в таксито, зависи как ще дадете информация на улицата, зависи и от мениджъра на хотела, от екскурзовода. Обвързано е с общата политика. Сега всички искат да правят туризъм. Но няма координация. Няма приоритети. Няма конкретни ангажименти. Ето един пример. Видяхме вувузелите на световното. Възмутихме се от шума. Оказа се обаче, че тези вувузели станаха един много добър бизнес – във Франция за обществени прояви. Паралелно направиха паралелен продукт – наушници. Това са два паралелни бизнеса, които се развиват. Тук не успяваме да използваме такива примери.

- И все пак има ли добър пример?

- Добър пример са усилията на бизнеса за привличането на нови контингенти туристи. Държавата не виждам да полага достатъчно усилия. Най-фрапиращо е с визите на руснаците. Като латерна повтаряме за този проблем. Не виждам защо не се решава. Проблемът не е в Шенген. Руснаците пътуват в Италия, до Гърция. Защо тук е по-скъпо. Има нещо, което не е наред. Защо изтърваваме този огромен пазар. Работи се на парче. Няма маркетинг.

- Какво е първото нещо, което казвате на новите студенти?

- Казвам им, че съм от първия випуск. Че вече 45 години се занимавам с туризъм. И всички, които са започнали да се занимават, им става втора природа и връщане назад няма. Другото е, че винаги трябва да мислят, че туризмът не е просто бизнес или политика, или изява. Това е начин на поведение, при който трябва да се мисли какво печелим всички ние. Да, от туризъм може да се печели, но според мен туризмът не може да е самоцел. Това, което се случи с презастрояването. Не може да не се съобразяваш с необходимостите. Изградихме хотелска база и се радваме. Добре, но се оказва, че хората търсят по-малко хотели. Туризмът трябва да се развива, когато носи по-добър начин на живот на хората, които са потърпевши – на местното население и на самите туристи. Те са хора като нас. Не трябва да гледаме на тях като че са длъжни да ни напълнят хазната. Тези хора ще ни станат приятели. Туризмът трябва да се развива умно.

- Успя ли катедрата да повлияе на облика на туризма?

- Влияе, като създава висококвалифицирани кадри. Колкото по-голям е техният брой, толкова е по-значимо влиянието. Второ, влияе чрез разработки, които показват как да се решават проблемите. Трето, с научните изследвания изпреварваме събитията. Още преди промените направихме изследване и предрекохме криза, преди някой да е мислил за това. През 1993 г. видяхме първите процеси на приватизация. Казахме – внимавайте. Ще стане презастрояване, ще се унищожат ресурсите, трябва да има регулиране на процесите. Никой не чу. Парите трябваше да се въртят. И виждаме дори сега ефектът на снежната топка. Ето сега, дори миналата година в период на криза бяха открити десетки нови хотели. Разминава се интересът на движението на свободни капитали. Те влизат лесно в туризма. Парите могат да са отвсякъде. Ако туризмът се развиваше на базата на това, което печели, никога нямаше да има презастрояване.