Рокфорът със сигурност е най-известното и предпочитано синьо сирене в света, пише женското списание Hera.bg. Тайната на уникалния му вкус, се крие в технологията на приготвянето му. А като споменем сирене, със сигурност се сещаме за Франция. И действително оригиналният Рокфор се заражда в Южна Франция край град Монпелие. Въпреки че и други държави произвеждат сини сирена, френското сирене е защитено от европейския закон като единствено, което може да носи това име.

Смята се, че Рокфорът е направен за първи път още през 2700 пр.Хр. Легендата разказва за това как млад овчар, докато пасял стадото си в подножието на скалистото плато Комбалу в областта Рокфор-сюр-Сюзон, забелязал красива девойка. Младежът бил толкова запленен от хубостта й, че тръгнал след нея, оставил кучето си да пази стадото, а храната - парче хляб и прясно сирене – на прохладно в една от варовиковите пещери. Няколко дена по-късно, след като не успял да стигне девойката, се върнал обратно. Въпреки че сиренето вече било покрито със синьо-зелени ивици и имало много силна миризма, той бил много прегладнял, затова го опитал. Вкусът му бил прекрасен. Плесента върху сиренето се появила от странната алхимия между влажността и естествената вентилация на пещерата, върху къс сух хляб. Тази плесен се дължи на бактерията Penicillium Roqueforti. Така се родил Рокфорът.

„Кралят на сирената” се отличава с уникалното си съчетание от специфични вкусове и аромати. Първоначалното му приготвяне става по стандартния начин, но формата му трябва да е цилиндрична, млякото овче, а главната особеност е технологията на неговото узряване. То става в пещерите на Комбалу, при добра вентилация, върху посолени с едра сол дървени полици. Всяка пита сирене трябва да престои в пещерата между 3 и 10 месеца.

Най-диви са пещерите Бараньод. Сиренето, което е узряло там, има лъскава повърхност, цвят на слонова кост със светло зелени пеницилинови ивици и уникални деликатесни вкусови качества.

Рокфорът има най-добър вкус, ако се извади два часа преди консумация и се остави да придобие стайна температура. Важно е и рязането на сиренето. Тъй като Рокфорът е силно трошлив, се реже с „рокфорезачка” (la roquefortaise) или много остър нож, за да не бъде нарушена структурата му.

Синьото сирене е много добър приятел с десертните вина (Порто, Сотерн, Токайски вина), както и с ароматните вина от сорта Мускат, които му позволяват да разгърне изцяло специфичния си вкус.