Къде е истината? В Бог или във виното? Двама мъже в село Илинденци със сигурност знаят верния отговор. Става въпрос за местните свещеници Георги Сарадинов и Васил Котев. Просто те са сред най-добрите лозари и винари в селището, край което са засадени над 3000 декара лозя. И отдавна не ги стряскат подобни питания. Църквата или лозето? Библията или мотиката? Бог или виното? Търговци ли са или попове? Божите служители са наясно, че истината е и в Бог, и във виното. Защото Бог е любов, а виното се прави с много любов, твърдят в един глас двамата.

По-възрастният отец Георги отишъл да учи в Духовната семинария в Черепиш през 1961 г. След това изкарва 4 години в академията. 58-годишният отец Васил извървява почти същия път. През цялото това време на духовно учение не престават да каляват характерите си, да изкачват своята Голгота по пътя към вярата. Да не се спират пред трудностите, за да станат наместници на Бог в храма. Разбират що е дисциплина, ред, уважение към околните, грижа за миряните. Но много по-рано разбрали нещо твърде важно. Че няма по-хубаво питие от червения еликсир Само вярата и виното могат да излекуват човешката душа, казват с усмивка божиите служители. Тя се лекува най-добре с вяра, но някои я церят с напитката на боговете.

Духовната сватба на отец Георги е на 19 октомври 1973 г. в Кресна - там е първата му служба. Само 2 дни по-късно е въдворен като свещеник в църквата "Света Марина" в родното си село. Вече над 36 години е изключение от библейската мъдрост "Никой пророк не е приет в отечеството си". От няколко години е архиерейски наместник на Санданска духовна околия. Васил Котев пък служи в храмовете в селата Микрево, Каменица, Горна Крушица, Драката и Кърпелево. Първата им мисия е църквата. "Ние сме свещеници и чак след това производители на грозде и вино. Най-важна е работата ни в църквата", изповядват двете отчета.

Признават, че за тях мотиката е далеч по-тежка от Библията. Библията е в сърцето им. Без нея не могат, без мотиката могат. "Но и лозето не ще само молитва, иска и работа. Затова сега от църквата тичаме у дома, преобличаме се и бегом на лозето. То се гледа с много любов, но и с труд", твърдят двамата свещеници.

По-тежка е задачата на отец Васил, че се грижи за цели 30 декара лозови насаждения. Е, няма как да мине без чужда помощ - на близките си, на хората, на които плаща надници. Трудно му е, но не се оплаква. Сърце не му дава да зареже дори и метър. А най-ценни са му петте декара, засадени с царицата на бялото грозде - керацудата.

"Само тук вирее този сорт. Като мляко е - трябва да се ползват кристално чисти съдове. Много е пивко, но много лъже", разказва Котев. Сарадинов се поти над 7 декара, в което растат червените сортове Мелник 55 и Мелник 82. Преди няколко години засадил и лози с бяло грозде - Сандански мискет.

Двамата нямат никакви притеснения и угризения, че произвеждат хубаво вино и силна ракия. Те са прости работници в полето, когато не са в църквата, точно като Светите Апостоли, които били хора на труда. В работата няма нищо лошо, а Бог е навсякъде - и в нивата, и в лозето, и във виното. Господ благословил виното, а делвите с вода са станали с червен еликсир. Затова то е истинското питие. Но никой не бива да прекалява с употребата му. Особено това важи за свещениците.

"Ние караме каляската на вярата, в която са миряните от нашите енории. Ако глобяват и вземат книжката на пияни шофьори, нас трябва директно да ни разпопват, ако злоупотребяваме с пиенето", казват те. Смятат, че всеки алкохол е пагубен, когато се прекалява. Човек трябва да има мярка. Това важи особено за тях. Ходят по венчавки, кръщенета, а навсякъде ги молят да пийнат. Не отказват на хората, но опитват глътка-две и спират.Рецептата им за праведен живот

е да вярваш в Бог и във виното. Не е простено, ако свещеник вечерта се напие като казак, а сутринта отиде да води света литургия. Абсурдно е да влезе махмурлия в храма. Пиян поп е още по-лош и от търговците в църквата, отсичат двамата свещеници. Недопустимо е да проповядваш Божите заповеди, а ти самият да ги нарушаваш.

"Що за поп ще е този, който захвърли расото си на една страна, на друга капата и щрака с пръсти - пей, сърце?! Това не бива да се допуска никъде по света", смятат божиите служители. За тях най-важно е да са полезни на миряните, да им помагат да открият и да съхранят вярата в Бога. Всичко друго е далеч назад.

Свещениците признават слабостта си към лозето, гроздето и виното. Но това не е грях. И те са хора, както всички останали. Та затова и нищо човешко не им е чуждо. Но тяхното призвание е да служат на Бога и на народа си. "Да знаете - вярата е стожер на всяка една нация по широкия свят. И без вяра нито един народ няма бъдеще. Виното пък е да подслажда живота", допълват отец Георги и отец Васил.