Точно две седмици остават до края на испанското председателство. На 1 юли ротационен председател на Европейския съюз ще бъде Белгия. В студиото на предаването "Под лупа" на ТВ "Европа" Гергана Паси, министър по европейските въпроси в предишното правителство, коментира се е случило за тези 6 месеца и каква е българската интерпретация на свършеното от испанското председателство.

ИНТЕРВЮ НА ДИМИТРИНА ПАНДУРОВА

-С тези темпове, с които се движим, можем ли да очакваме - за мен това е един от най-важните и най-съществени въпроси - по време на белгийското председателство да изпълним критериите, да отпадне мониторинга върху нас?

-Мониторингът, имате предвид правосъдие и вътрешни работи?

-Да.

-Добър въпрос, на който признавам си, аз не съм чула отговора. Между впрочем, това е една от политиките, по които има видим напредък в България. Имаме един министър на вътрешните работи, имаме правосъден министър, които са издигнали тази дейност в приоритет и това е нормално в един момент да доведе до определени политически дивиденти. Ако си спомняте, когато бях европейски министър, след един много тежък доклад, бях натоварена от тогавашния премиер-министър да координирам този процес, се сблъсках с двете гледни точки. Една част от хората, които имат отношение към темата, казват ние трябва час по-скоро да се отървем от този мониторинг, а друга част от хората – те имат също свои аргументи, смятат, че този мониторинг ни помага да ставаме по-добри. Те гласно или негласно признават, че манталитетът ни е някак си такъв, че когато отвън идва стимула, когато отвън идва натиска, ние по-бързо осъществяваме реформите. Тука малко аргументи можеш да противопоставиш. Признавам си, навремето аз бях от онази група политици и хора, които смятаха, че този механизъм ни помага да усъвършенстваме системите си. В същия момент знам обаче, че рано или късно трябва да поставим на масата разговор за това, кога ще отпадне този механизъм, още повече, че в много голяма степен той остана без зъб, лишавайки се от възможността за налагане на предпазна клауза в края на третата година. Така че това е разговор, който предстои. На 30 юни очакваме да започне белгийско председателство заедно с разговор по тази тема. Тогава заедно с белгийския посланик от българска страна, заедно с Отворено общество, Паневропейския съюз и Атлантическия клуб правим дискусия с министъра на вътрешните работи, с министъра на правосъдието до къде сме стигнали, как вървим по отношение на този механизъм, как вървим по отношение на Шенген, възможно ли е в един момент тези две политики да бъдат в колизия една с друга, т.е наличието на едното да попречи на другото. И лично аз с огромен професионален интерес очаквам тази дискусия.

-Мисля, че тази тема е важна особено в контекста на тази седмица, когато виждаме какво се случи по съдебните зали – едно дело, което чакаме от 5 години, което и Брюксел следи толкова отблизо и с такава голяма лупа, в крайна сметка завърши с оправдание. В крайна сметка аз си мисля дали бихме имали очи за поставянето на този разговор при положение, че ако имаме акции, те не завършват така, както очакваме.

-Така е и този упрек ще звучи все по-кънтящо в ушите на нашите политици. Да, това дело срещу Маргините, за което вие намеквате, се точи 5 години и през тези години ние сме знаели, че доказателствата практически издишат, защо го точим толкова време? В крайна сметка всяко дело си има цена и това е цената, която ние всички плащаме като данъкоплатци – за отложени заседания, за вещи лица, за съдебни състави и т. нататък. Това е разговор, който ми се струва съвсем рационален и съвсем естествено в този случай ще поставя въпроси към МВР и към прокуратурата, която е също част от съдебната система, защо толкова често се получава така, че се затрудняваме да съберем качествен доказателствен материал. Законите ли ни пречат, което допускам, че частично е така, или има случаи, в които процесът на събиране на доказателства се натъква на едни или други бариери.

-Какво се промени във вътрешно-политически план за нас по време на председателството на Испания?

-Първо, вътрешно-политическия план е и европейски план. Ще ми се да не разделяме разговора в европейски контекст и на български терен. И от тази гледна точка можем да кажем, че това беше доста особено председателство, защото испанското председателство е първото председателство, по време на което играем старата игра по нови правила. И беше интересно да наблюдаваме как испанците се справят с тази неособено комфортна ситуация. Ситуация, в която национален премиер, външен министър, европейски министър трябва да направят крачка назад и да отстъпят място на новия председател на ЕС, на новия външен министър. Те успяха. Все по-вече ще виждаме тези фигури да изпъкват на преден план, говорейки за институционалната страна на процеса. Безспорно, това беше и шестмесечен период, който и европейски и тук, домашно, беше доминиран от икономическите проблеми, разбира се в много по-остър вид, отколкото проблемите, които Гърция предизвика вътре в ЕС, но и от домино ефекта, който световната криза предизвика в Европа и България не направи изключение. И когато ние организирахме тези дискусии, което правим вече година - опит да дискутираме не само самото председателството и европейския дневен ред, но и какви са собствените ни приоритети, които си поставяме в рамките на тези 6 месеца. През този шестмесечен период ние решихме да дадем гледната точка на българския финансов министър. Симеон Дянков беше през януари, тогава, когато открихме испанското председателство и много еднозначно пое определени ангажименти, които той смята, че ние като държава, трябва амбициозно да извършим в рамките на този период. И трябва да призная, че през последните два месеца нямаме обратната връзка – да чуем какво е свършено от обещаното. Анализът на този шестмесечен период от българска гледна точка беше направен от Георги Ангелов, старши икономист в Отворено общество. Със съжаление трябва да кажа, че една голяма част от приоритетите, които министър Дянков си беше поставил, днес, когато теглим чертата, виждаме, че са се оказали несбъднати политически мечти. За част от тях има съвсем обективно обяснение, например, че България не подаде молба за членство в ИЕРЕМ 2, беше заявено, че до края на испанското председателство такава молба ще бъде депозирана и беше дефинирано като най-големия външно-политически и икономически приоритет на правителството. Това не се случи, но по-големия проблем беше, че част от реформите, които тогава бяха заявени, практически не отчитат реално движение напред.

-Добре, но не трябва ли да търсим причината в обстоятелствата, които не зависят от нас?

-Важно е, когато правим прочит, да правим коректния прочит. Тогава, когато говорим, че България имаше едни амбиции, които сега видоизменя, няма как да не калкулираме ефекта от кризата. В интерес на истината, трябва да кажем, че кризата, освен негативния гръцки сценарий, разкри позитивен сценарий в лицето на Естония. Виждаме, че в условия на криза едни държави стремглаво тръгват надолу, но други държави използват кризата като мотор за собствените реформи и ето Естония получи покана за Еврозоната.

-Да погледнем и към Испания. Приоритетите й бяха борбата с кризата, намаляване на енергийната зависимост на ЕС, насърчаване на електронната търговия, производство на електрически автомобили като алтернатива, борба с климатичните промени, подобряване на качеството на университетите. Как оценявате усилията й по тях с онази уговорка, че Испания наистина започна нещо ново... добре, старо, но и нещо ново.

-И с друга уговорка, че Испания действа в комплект с други две председателства – т.нар. „трио” – Испания, Белгия и Унгария. Те, между другото, си направиха и общо лого, което за първи път променя цветовете си според флага на държавата, която към конкретния момент представлява съюза. Т.е. говорим за една програма в развитие, за програма, която ще претърпи движение до края на този 18-месечен период. Това беше едно интензивно председателство, разбира се, доминирано от икономическата криза, натоварено председателство, повече „зад кадър” и, ако кликнете на официалната страница на испанското председателство, ще видите, че всеки ден има между две и дванадесет-тринадесет събития, конкретни дискусии по темите, които изброихте. То не блестеше с нещо специално като дипломатическа или друга победа на европейски терен, но най-голямото предизвикателство, което имаше пред себе си, в много голяма степен успя да го овладее. С много сериозната ангажираност с кризата в Гърция, ние виждаме, че и други държави започнаха да въвеждат много сериозни планове за ограничаване на разходи, за намаляване на дефицит и така нататък и не случайно през последните няколко дни еврото започна да се покачва.

-За Белгия това ще е дванадесето председателство, но предвид сътресенията, които има сега, изборите, това, че има опасност да се раздели на две, може ли да се окаже рисково или не, защото вече сме наблюдавали други държави, които са били в подобна ситуация и са успявали успешно да си довършат мандатите.

-Да, съвсем пресен е примерът с чешкото председателство. Процесите в Белгия са интересни, но те само още веднъж доказват, че идеята да има постоянен председател на ЕС и външен министър на ЕС е подплатен със съдържание, особено в такъв тип ситуации.

-Според вас, какво ще бъде приоритет пред белгийското председателство, наред със кризата, която ще бъде наследена, с това, да се донареди европейската дипломатическа служба и всичко около нея и да не забравяме – Западните Балкани?

-Разширяването със сигурност ще е тема. Стратегията Европа 2020 утре (четвъртък) на Европейския съвет тя трябва да бъде приета от държавите-членки. Ще ми се да видя повече дебат по тази тема, защото ние сме много добри, казвам го със самоирония, да правим стратегии и да се вписваме в чужди такива, а ако се опитаме пълноценно да се впишем, ще видим, че тази стратегия ни дава много възможности за изява, ако бъде подходено към нея умно.