Златарски ателиета масово се преквалифицират за поправка на очила и часовници. Така не само увеличават предлаганите услуги, но и плащат по-малък лиценз. Кризата удари здраво търговците на жълтия метал. От две години сме забравили какво са това абитуриентски балове", призна ветеранът от Враца Тодор Петров. В града под Вола грам от благородния метал в момента е 37 лв., а за работа се вземат по още 20 лв. Вместо да купуват нови бижута обаче, абитуриентките носели пръстени от майки и баби, за да им ги стеснят. Лицензът на златарите тази година в града е 900 лева. Ако регистрират и поправки на очила, разрешителното е 500 лева, но по закон се плаща половината от налога за бижутерството и за поправките на очила. Така простата сметка показва, че лицензът излиза 700 лева и дава право да се упражняват и двете професии.

С около 20-25 на сто са намалели продажбите на златни бижута в Кърджали в сравнение с миналата година, обясняват местните занаятчии. Но случаите на затворени магазини са единични въпреки високите наеми. Грам злато от 14 карата върви по 50-60 лв., докато през 2009 г. бе между 35-38 лв. "Работим на обмен с материал на клиентите, така им излиза по -евтино", казва Чавдар Запрянов, който е в занаята от 15 години. По времето на абитуриентските балове имало известно раздвижване, но поръчките са правени в последния момент. Търсели се най-вече гривни от 4-12 грама и синджирчета от 5-15 грама. Българи, които работят в Англия, Испания и САЩ, пък си поръчвали бижута от бяло злато. Чести клиенти на ателиетата в Кърджали са и наши изселници от Измир, Одрин и Бурса. "Заявките им са най-вече за пръстени, избират класически или по стари модели", обясни Чавдар Запрянов.