Във Варна представиха книгата „Нашенци в Македония” на писателката Таня Мангалакова, предаде репортер на радио „Фокус” – Варна . Авторката обясни, че книгата всъщност представлява пътешествие сред няколко малко познати, но много интересни общности - сред торбешите, както и сред потомците на Самуиловите българи в Мала Преспа Албания и Северна Гърция. Мангалакова заяви, че е следвала маршрутите на българския историк и етнограф Васил Кънчов, който преди около век създава монументалния си труд "Македония - етнография и статистика".

Авторката пътешества в географската област Македония, днес в границите на няколко държави, разказва за срещите си с потомците на етническите българи в торбешките села, за деветте българоезични села в Мала Преспа - Албания, за наричаните от Атина "славяногласни елини" в Северна Гърция. „Открих, че хората там, помежду си, се наричат нашенци и по-интересното е, че до днес пазят своя български говор, който наричат нашенски”, каза още писателката. Впечатленията си Мангалакова е допълнила чрез срещи и анкети с обикновени хора, политици, артисти, гурбетчии из целите Балкани, а основната й цел е била да се намери отговор на въпроса за обърканата идентичност, която показва как тези хора са едновременно българи, македонци, граждани на Европа.

Книгата е разделена на три глави, като в първата главата "Сред торбешите" за първи път в България се представя тази етнокултурна общност от 120 - 150 хил. души, населяваща Македония, с традициите и говора, който звучи из планините на Дебър и Струга. Писателката коментира, че се е опитала да опише торбешките села в района на Стружки Дримкол, а също и в Дебърско - град Дебър, и долината на река, както и срещата си с изселник от село Цветово (областта Торбешия в Македония), в Бурса, Турция. Таня Мангалакова допълни, че е направила и паралели между торбешите в Македония и помаците в село Рибново, както и с гораните в Косово и Албания. Тя е изследвала традициите на торбешите, които имат мюсюлмански традиции, празнуват Байрама, но едновременно с това пазят и християнски традиции - посрещат пролетта с мартенички, празнуват Джурджевден (Гергьовден), Митровден (Св. Димитър Солунски Чудотворец), и т.н.

Втората глава се нарича "Из Егейска Македония" и е основана на пътни разкази от Гърция, където времето заличава българския диалект, който се говори от около 105 хиляди души. В земите на някогашното царство на Самуил в Кастория (на български Костур), Флорина и край Преспа т. нар. „славяногласни елини" все още пеят и говорят на стар български диалект.

В третата и последна глава "Из Мала Преспа" се разказва за днешните потомци на Самуиловите българи от девет села в Мала Преспа, край Преспанското езеро в Албания, където живеят около 5 - 7 хил. нашенци.

Писателката описва срещите си в град Корча и в селата Пустец с остров Мали Град, Долна Горица, Глобочани. В Македония авторката пътешества сама, ползвайки местния транспорт, често пеша или на автостоп, в Гърция и Албания - с група приятели. „Аз имам много приятели, които ми помогнаха да напиша тази книга, които ме подслониха в Струмица, в манастира Свети Георги и искам да кажа, че хората са изключително гостоприемни”, каза още Мангалакова.