Истински сървайвър, и то през нощта, преживяха пещерняците от варненския спелеоклуб, докато търсеха пропаст над родопското село Орехово. Заблудени в тъмната гора, те се разминаха на косъм с мечка няколко дни след като човек загина от зъбите на стръвница в съседна местност. Ентусиастите чули рев по време на нощен поход. Някои от групата усетили миризмата още в началото на пътя, но решили да се върнат едва когато видели прясната следа от лапа пред себе си. Всичко завършило благополучно, но екстремистите дълго ще си спомнят и ще разказват уникалното преживяване.

Поводът за посещението на нашенците в Югозападна България беше национален сбор- конгрес на Българската федерация по спелеология. Същевременно се проведе и редовният изпит след завършване на годишния курс. За целта катерачи се събраха в хижа „Чудните скали“ край община Чепеларе. Времето в края на май ги изненада с дъжд и ниски температури, но опитните планинари се бяха оборудвали с палатки и спални чували. Някои дори бяха взели екипировката на бабите си, които също имат опит в скалните походи.

Хищникът напада хора в местността

През май 65-годишният Никола Шиков беше помлян и умъртвен в гориста местност на около 500 метра от селото над пътя за Славейно. Чичото на убития разказва, че на жертвата липсвали скалпа, кости от главата, а между очите имало голяма дупка. Целият бил в кръв и с разрези по тялото от ноктите на мечка. Инцидентът станал, след като Шиков поел към частната си гора, за да разчисти дребните храсти.

В края на 80-те години били докарани 25 мечки от Румъния в резервата "Кормисош", който е на 2 - 3 км от селото по права линия. По-късно, за да не ги хранят, ги пуснали в гората. "Тукашните мечки се омешаха с румънските и полученият мелез е агресивен", обяснява един от ловците. Според тях Шиков е първа жертва на нападение от мечка през последните 30 години в страната, а след като животното е вкусило човешко месо, се очаква да продължи, треперят жителите на местността.

По последна таксация мечките в Смолянско са 224. Само при неоспорими данни, че животното е стръвница, МОСВ разрешава отстрел.

Чудните мостове, издълбани от река

Програмата на спелеолозите включваше общо събрание на Българската федерация по спелеология. Беше отбелязана още 60-годишнината на този род дейност в Чепеларе. Предвидено беше изследване и картиране на нови пещери в района. През свободното време всеки се насочи към природните забележителности в околността. Най-емблематичните от тях са Чудните мостове. Това е скален феномен, известен също с името Скалните мостове. Разположен е в карстовата долина на река Еркюприя в Западните Родопи на 1450 м надморска височина. В подножието са на връх Голям Персенк.

Трите огромни моста са се образували вследствие ерозионната дейност на пълноводната в миналото река, която е преобразувала пукнатините в мраморите в дълбока водна пещера, чийто таван с течение на времето изтънява на места и се срутва.

Добри Добрев, ръководител на Спелеоклуб – Варна: Предупредихме да стягат спасителен отряд

Така и не открихме пещерата, която търсим. Знаехме коя е, но следвахме описание на местен краевед отпреди около 40 години. Голяма част от ориентирите се бяха променили. Местността е станала по-непроходима. Целта се намираше много високо над село Орехово. Никой от групата не се предаваше, а искаха да обикаляме района, докато я открием. Тръгнахме 7 души в 17 часа вечерта. Бяхме предупредили, че ако не се върнем след полунощ, трябва да бъде уведомен спасителният отряд. Казаха ни, че експедиция в този район не е правена. Навлизахме нагоре в планината, докато попаднахме в една безкрайна гора. По описанието трябваше да стигнем до някаква поляна с планинска чешма за животни. На едно място имаше вода и помислихме, че е там. Беше станало 22 вечерта и си подготвихме бивак. По принцип трябваше да сме стигнали за два часа, но вече бяха минали 5 и - нищо. До поилника попаднахме на закътана малка полянка от няколко метра. Тя беше цялата в мъх. В момента, в който стъпихме на нея, едно от момчетата извика силно, защото видя следите на мечката – пресни и току-що забити в земята. Страшно миришеше на животно. Тъкмо си бяхме извадили по едно парче шоколад, защото бяхме много гладни, и в този момент чухме рева й, идващ от около 200 метра от нас. Слава Богу, тя само ни предупреди, че отиваме в нейната зона и трябва да се махаме. Едва тогава осъзнахме, че ние сме в 22 часа в гората и се чудим какво правим там. Тихичко си тръгнахме надолу по пътечката. Директна уплаха нямаше, но имаше много сериозно съобразяване с горските условия. При евентуален сблъсък между човек и мечка, тя удря само веднъж с лапата и втори път не се налага. След това разбрахме от местни водачи, че пещерата е била на съвсем друго място.

Мариян Шопов, курсист: За лагер в гората трябва специална култура

Бяхме се разделили по двойки. Аз вървях със Станислав. Той слезе да изследва едно дере. Изведнъж нещо изшумоля силно в храстите. Предполагам, че беше глиган. Те си ровят в такива мочурливи места. Съобщихме на другите, но те продължаваха да търсят пещерата. После са чули мечката.

Карал съм курс за алпинисти. Там техниката е различна, преживяването – почти еднакво. Изкачвал съм Мусала, Ботев, Черни връх. Всеки може да се качи. Няма нужда от специална екипировка, освен ако не се минава по екстремните маршрути. Не е за всеки да ходи на палатка. Сега по-младите нямат никаква култура – ядат, пият и хвърлят. В България по-голямо животно от човека няма.

Димитър Стефанов, планинар: Наведох се и видях стъпката

Валеше дъжд, но се бяхме подготвили добре. Запалихме си огън, опекохме каквото носим. И друг път съм спал на палатка. Във въпросната нощ вървяхме отделно от останалите. Връзвах си обувките и видях стъпката. Съобщих на останалите. Миришеше отдолу още, но не знаех точно на какво животно. Можеше да е елен или сърна. Аз не мога да ги различавам по миризмата.