В условията на задълбочаваща се икономическа и финансова криза и нежелание от страна на румънските власти да коментират пред медиите решенията за икономическото развитие на страната и инвестиционните планове на държавата, ми се отдава редкият шанс да се срещна с високопоставен служител на румънското Министерство на икономиката, търговията и бизнессредата. Александру Сандулеску, директор на Главна дирекция по енергийната политика във ведомството е така добър да ме приеме в момент, в който на румънските медии се отказват многобройни молби за коментари и интервюта. С него разговаряме за най-новото от света на енергетиката в Румъния и някои общи интереси на държавата му с България в тази област.

ИНТЕРВЮ НА НИКОЛАЙ ЙОТОВ, БУКУРЕЩ 

На какъв етап се намира проектът за двата нови реактора в АЕЦ „Черна вода”?

Имаме компания, която отговаря за изпълнението на този проект, „Енергонуклеар”, която се състои от седем инвеститори, като операторът на централата „Нуклеарелектрика” държи 51% в нея от страна на държавата. В момента сме все още се намираме в подготвителния етап на проекта, етап, който включва установяване на методите на финансиране, ревизия на предпроектното проучване, комуникация с Генерална дирекция „Енергетика” на Европейската комисия, от която трябва да получим одобрение. Оценката на проекта, с която разполагаме засега, е четири милиарда евро. Тя беше направена по времето, когато водехме преговорите по споразумението с инвеститорите и следва да бъде обновена, но е трудно да се каже към този момент надолу или нагоре ще бъде тя, тъй като съществуват фактори, които ще повлияят на цената и в двете посоки. Пусковият срок е, ако гледаме оптимистично, 2016 година.

Какво можете да ни кажете за „Електра” и „Хидроенергетика”, каква е тяхната цел?

Те ще съберат на едно място голям брой енергийни компании. Целите на подобно съсредоточаване на ресурси биха били, от една страна, балансиране на производствените цени, и от друга повишаване конкурентоспособността с фирмите в западните пазари, което може да бъде постигнато именно чрез концентрирането на силно фрагментирания днес румънски пазар от енергийни производители, които имат сравнително малки финансови способности. Структури като „Електра” и „Хидроенергетика” ще имат оборот, който ще може да се сравнява до известна степен с този на западните производителки на енергия. С други думи стремим се да се превърнем във важен енергиен играч в региона, а защо не и в Европа.

Питам ви за това, защото предишното правителство имаше подобна идея – създаването на една мегаструктура, която да се състои от повечето енергопроизводители в Румъния, но тази идея беше бързо изоставена. Сега новите управляващи се завръщат към един подобен план?

Идеята на предишното правителство беше, в действителност, по-различна – тя се състоеше в това една-единствена мегакомпания да събере под шапката си всички компании с ниски производствени разходи, което щеше да означава пълното деформиране на пазара – подобна структура би била в състояние лесно да манипулира цените на енергията и бързо да се справи с цялата си конкуренция. Сега осигуряваме както конкуренция между „Електра” и „Хидроенергетика”, така и между тях и фирмите, които ще останат извън двете структури, тъй като те ще имат сравнително близки по стойност производствени цени.

Какво е положението в енергийния сектор що се касае до производството от възобновяеми източници?

Към момента в Румъния са в процес на изграждане вятърни паркове с общ капацитет от около 1000 мегавата. Също така, имаме инвеститори, които вече разполагат с всички необходими документи за изграждането на инсталации за производство на вятърна енергия, така че се надяваме през 2012 да надхвърлим общ производствен капацитет от 2500 мегавата.

От друга страна, имаме производство на енергия от биомаса; в процес на разработка е нова водноелектроцентрала по поречието на Дунав, в партньорство с България – тук все още обмисляме най-подходящото разположение на една такава централа и изпълнимостта на подобен проект.

Разполагаме с европейски структурни фондове за производството на енергия от възобновяеми източници, за 2010 година те са на обща стойност от около 100 милиона евро. Целта, договорена с Европейската комисия, е 24% от изразходваната енергия да е от възобновяеми източници и тази цел трябва да бъде достигната до 2020 година.

Търгува ли Румъния с вредните емисии и как е организиран енергийният пазар в страната?

Ако говорите за Протокола от Киото, Румъния все още предстои да извърши оценка на общото количество вредни емисии, които биха могли да бъдат продавани на държави, които произвеждат повече от допустимите норми. Ако става дума за системата за търговия с емисии на Европейския съюз (EU ETS), фирмите, опериращи на румънския пазар са длъжни да притежават издаваните от правителството алокации за допустими нива на изпускани в атмосферата въглероден двуокис и други парникови газове. Тези алокации също могат да бъдат търгувани.

Борсата, или по-точно казано операторът на енергийния пазар, OPCOM (ОПКОМ), съществува от 2000 г. и функционира по схема, сходна с тази, по която работят борси в други европейски държави. Задачите му включват организирането и администрирането на централизирания пазар за търговията с т.нар. „зелени сертификати”, както и този на двустранните договори.

Това, което ни трябва сега, е регионална експанзия. Вече не става въпрос, обаче, за една борса в Букурещ, която да оперира транзакции от името на България и Румъния, каквато концепция съществуваше преди: днес става дума по-скоро за куплиране на две отделни борси, на два отделни оператора по такъв начин, че офертите да бъдат достъпни и за двата пазара. Ние сме отправили на българската страна предложение да подпишем един меморандум в този смисъл, което беше прието с интерес и се надявам, че такова споразумение ще бъде подписано скоро. Следваща крачка в тази насока би могло да бъде привличането на Сърбия, което най-накрая ще даде възможност за създаването на един общ, силен, енергиен пазар в Югоизточна Европа.

Какви са намеренията на Румъния по отношение на проекта „Южен поток” и как Вие лично оценявате съревнованието между него и проекта „Набуко”?

Румъния се интересува от всеки един проект, който би могъл да повиши енергийната й сигурност от гледна точка на снабдяването с природен газ. Разбира се, бихме желали както да разнообразим източниците си, така и да увеличим броя на тръбопроводите, от които бихме могли да се снабдяваме със синьото гориво. „Набуко” е проект, който изпълнява и двете условия, докато „Южен поток”, очевидно изпълнява само едно от тях, но въпреки това повишава сигурността, за която споменах, ето защо проявяваме интерес и към „Южен поток”. Разбира се, до реално участие в него биха предстояли още много стъпки и решение за подобно участие не може да бъде взето на техническо ниво, част от което съм аз.

Що се отнася до съпоставянето на двата проекта, не смятам, че те се изключват взаимно, а напротив – допълват се. Това е видно от факта, че Европа ще се нуждае от все по-големи количества природен газ, като се има предвид стремежа на европейските държави за намаляване на вредните емисии и известната сдържаност по отношение на ядрената енергия в някои от тях. Така че, докато участието на вятърната енергия в общото производство нараства, тя ще има нужда от източник, който да я балансира и този източник е именно природният газ.

Като експерт на техническо ниво ще Ви попитам тогава, означава ли участие на Румъния в „Южен поток” изключване на България от него и обратно?

Не мисля, че проблемът седи по този начин – или Румъния, или България. Нека не забравяме, че „Южен поток” следва да захранва с природен газ Италия. В този смисъл, личното ми мнение е, че дори ако трасето минава през Румъния, със сигурност ще минава и през България.