Все нови и нови чужди думи, които имат кратко и ясно българско съответствие навлизат в езика ни. На какво се дължи честата употреба на чуждиците – на бързо развиващите се нови технологии или на мода? Старши научен сътрудник Сия Колковска от института по българистика при БАН е категорична, че чуждици използват не само младите и че навлизането им в родни език тепърва започва.

ГЕРГАНА ВЕНКОВА

Имиджмейкър, мониторинг, модератор, импортвам, криейтив – все думи, за които малцина могат да се досетят на момента за съответстващата им българска дума.

През последните десетина години българският език е залят от чужди думи, заместащи дори понятия, с които родния език разполага. Старши научен сътрудник Сия Колковска от института по български език при БАН е категорична, че това се дължи по-скоро на ниската езикова култура и опитите да бъдеш модерен, отколкото да запълнят празнина в езика.

"Трябва да се разграничат случаите, в които се изпoлзват думите, които са необходими , думите, които назовават нови реалии, от случаите, в които се изпoлзват думи, абсолютно ненужни - френдове, фешън, аутлет, прoвайдър вместо доставчик, юзър вместо потребител. Те си имат свои синомими в българския език и не е нужно да го задръстват излишно, казва Сия Колковска

Чуждите думи продължават да навлизат с пълна сила в българския език. Речникът на чуджите думи на БАН ежедневно включва все нови и нови понятия. Импортвам вместо вмъквам, крашвам вместо чупя, визажист вместо гримьор и така нататак.

"Те издават една претенция в повечето случаи и общо взето не прави добра реклама на този, който ги използва", смята Сия Колковска.

Чатовете и социалните мрежи са най-ивестната и дискутирана причина за употребата на чуждици и говора на жаргон. Компютъризациата обаче поставя и друг проблем – изписването на български думи на латиница. В крайна сметка чистотата на езика е показател за неговото богатство, което зависи и от самите нас.