Погледни на югозапад в нощното небе, и ако то е чисто, може би ще видиш мъждивата точка на Марс, точно вдясно до ярката звезда Регулус, намираща се точно над луната в първата й четвърт. След като видиш Марс, изпрати фантазията се натам и си представи малкият робот, който се търкаля на колелата си по прашната повърхност на Червената планета. Това е роувърът "Опъртюнити", който постави нов рекорд по най-продължителна работа на марсианската повърхност, съобщи "Нешънъл джиографик".

"Опъртюнити" отне първенството на сондата "Викинг 1" и постигна продължителност на работа 6 години и 116 дни. Това никак не е лошо, като се има предвид, че той и неговият близнак, апаратът "Спирит", по план е трябвало да издържат в работен режим само 90 дни. Разбира се, новият "шампион" получи и помощ от обстоятелствата. "Спирит" кацна и започна работа 3 седмици преди него, но заседна в марсианските кратер и връзката с него бе изгубена на окончателно на 22 март.

По принцип с настъпването на марсианската зима роувърите изпадат в нещо като хибернация, тъй като соларните им панели не получават достатъчно светлина. За целта, обаче, наземните екипи за управление ги позиционират, така че да изсмучат и складират малкото енергия, идваща от Слънцето. Тя им помага да се "събудят" и да започнат работа с идването на пролетта. Именно това не се получи при "Спирит" и той затъна в пясъците на кратера. С месеци не успяха да го позиционират правилно, преди да му намалее енергията. Специалистите се опасяват, че апаратът ще "гладува до смърт" преди идването на пролетта. Това, обаче, не е сигурно и предстои да стане ясно дали "Спирит" ще възстанови функциите си. Макар и да няма голяма надежда, ако това стане, той ще поеме титлата за издържливост.

При всяко положение "Опъртюнити" вече би рекорда на "Викинг". Този спускаем апарат кацна на Марс през юли 1976 и работи на повърхността до ноември 1983 година. Спускаемите апарати са статични, за разлика от роувърите. Мисията "Викинг", включваща два спускаеми апарата и два орбитални, достави на Земята качествени снимки на ветровития терен на Марс, както и набор от данни за марсианската химия на почвата, геологично минало и атмосфера.

Рекордът, обаче, важи само за апарат, работещ на повърхността. Орбиталните апарати имат още по-добри постижения. "Mars Global Surveyor" (септември 1997 - ноември 2006) изкара в орбита около 9 години. Двете сонди "Вояджър", изстреляни през 1977 година, все още изпращат научни данни от самия край на Слънчевата система, след повече от 30 години в космоса.

Ще бъде интересно да се проследи колко дълго издържат автоматичните роувъри на повърхността на Марс. "Опъртюнити" се е устремил към следващата си цел - кратерът Индевър. Малкият робот, спрян от зимата, прави паузи, за да пести енергия, но като цяло не дава признаци на забавяне на придвижването по дългия път. При неясното бъдеще на пилотираните космически мисии не изглежда вероятно автоматичните апарати да станат безполезни в скоро време.

Така че поздрави за "Опъртюнити", да се надяваме, че и "Спирит" ще се събуди.