Според най-новото проучване на "Галъп Интернешънъл", представено в "Труд", "Хаотичното управление подкопава рейтинга на ГЕРБ". Социологът Кънчо Стойчев откроява три факта, които вече могат да се определят като тенденции. Първият факт е, че доверието към правителството през май е 37%, а недоверието - 48%. Вече повечето избиратели по-скоро нямат доверие на правителството като цяло. Вторият факт засяга одобрението към ГЕРБ: в момента доверие и недоверие в партията са почти изравнени - 42% и 41%. А допреди няколко месеца я одобряваха над 50% от хората. На трето място доверието към Бойко Борисов е 52%. Само по себе си числото 52 е много високо, но и тук виждаме тенденция на спад на рейтинга. Като цяло картината е на разколебаване на електората. И това се дължи да голяма степен на отсъствието на ясен план на управляващите за бъдещето.

„Не ни трябва полиция, скрита зад маски", е озаглавено интервюто в "Труд" с ген. Румен Миланов, секретар на Съвета за сигурност и съветник на премиера Бойко Борисов. Той говори за проекта за нова Стратегия за национална сигурност. "В нашия проект ние сме представили сигурността на гражданина, на обществото и на държавата като цяло. При това първото място е за сигурността на гражданина, на обществото и на държавата като едно цяло. Без да неглижираме подредбата на силовите структури - МВР, МО, ДАНС и т.н. - ние вадим на преден план финансовата, икономическата и енергийната сигурност, която влияе преди всичко на гражданина. Слагаме ударение на здравеопазването, на противодействието на епидемиите, на екологията, на демографската криза и обезлюдяването на цели райони в страната", обяснява Миланов.

"Труд" информира, че министърът на правосъдието Маргарита Попова днес ще постави на обществено обсъждане стратегията на министерството за продължаване на реформата в съдебната власт. В нея е заложена дискусия за създаване на специализирани съдилища за непълнолетни, по несъстоятелността и съд за организираната престъпност. По този повод заместник главният прокурор Валери Първанов коментира, че това е задълбочен труд, който след допълване може да стане основа за развитие на правораздаването за следващите 10-15 години.

"БСП: Властта води науката към геноцид", пише "Труд". "Управляващите водят науката и висшето образование към геноцид, случващото се е авантюризъм и волунтаризъм, основаващи се на посредственост и частни интереси", заяви вчера в Русе лидерът на БСП Сергей Станишев. "Необходима е обществена съпротива срещу закриването на БАН", заяви той. Соцпартията ще обжалва закона за научните степени и звания. БСП е доволна единствено, че започналата от предишния мандат реформа в средното образование се развива правилно.

"Половината пари на държавните фирми в една банка", акцентира "Труд". 408 млн. лева, или 48 на сто от свободните пари на държавните фирми, са на депозит в Корпоративна търговска банка. Това показва справка към 31 март тази година, изготвена от Министерството на финансите. КТБ е абсолютен шампион по депозити на държавни предприятия, след като вторият трезор в класацията - СИБанк, държи скромните 80 млн. лева, или 9% от общата сума. Най-големите като сума депозити са на фирми от енергетиката. Българският енергиен холдинг държи в КТБ рекордните 66,8 млн. лева.

"Спестихме 500 000 лева за 3 месеца", отчита пред "Труд" главният секретар на Министерския съвет Росен Желязков. Той посочва, че бюджетът на администрацията за 2009 г. е бил 28,9 млн. лева, а за 2010 г. е 24,8 млн. лева. Във всички структури на МС има намаление на бюджетите за 2010 г. През първото тримесечие на 2009 г. от МС са били изхарчени за издръжка 1 427 000 лева, а тази, за същия период, разходът е 918 000 лева. Това е пример за скрити резерви. Спрени са всички разходи за представителни цели.

"Свещена крава ли е фискалният резерв", коментира "Труд". Според проф. Стефан Стоилов големият въпрос сега е да се използват всички възможни политики и действия за придаване на по-голяма устойчивост и динамизъм на очертаващия се крехък и колеблив процес на излизане от рецесията и възстановяване на растежа. Това трябва да бъде във фокуса на политиката на правителството. Следователно, и фискалната политика трябва да бъде подчинена на тази цел. Сега в България основна цел не може да бъде минимизирането на бюджетния дефицит. Това е погрешно и е добре, че правителството започва да разбира тази истина. То не трябва да се поддава на внушенията на крайните неолиберали, за които най-доброто решение е драстично съкращаване на всички разходи. Намаляването на фискалния резерв допълнително с около 1,5-2 млрд. лева не поражда никакви макроикономически и финансови проблеми за страната, и в частност за валутния борд. Този резерв се трупа в силни години, за да се използва в трудни времена.

Петър Москов, член на ръководството на ДСБ представя в "24 часа" част от реформистката програма за здравеопазване на "Синята коалиция". Една от целите на реформата в здравеопазването трябва да бъде достъп до лечение. Всеки здравноосигурен български гражданин да получи своята индивидуална здравна карта. Друга цел е гарантиране на качеството. Идеята е да се въведе система от критерии от МЗ, за това какво трябва да има като апаратура и кадрови ресурс, за да може една сграда да се нарече болница. Следващото предложение е свързано с ефективност на разходите за лекарства: създаване на мястото на съществуващите девет комисии, занимаващи се с лекарствена политика, на Агенция за лекарствена политика, регулация на цените и контрол на лекарствената терапия.

"Чиновници ще плащат лихви от заплатите си, ако бавят европари", предупреждава в интервю за "24 часа" Томислав Дончев, министър по еврофондовете. За ситуацията в момента по оперативните програми той обяснява: "Разплатените средства са 4% - огромен ръст в сравнение със същия период на миналата година - поне 2-3 пъти по-добър. Справките от системата ИСУН сочат, че плащаме 7 пъти повече на седмична база и договаряме с 2,1% повече, пак на същата база. Темпът на договаряне е 30%. Огромната ни задача е да увеличим темпа на разплащане. По оперативните програми има много окуражаващи сигнали, които се приемат добре и от ЕК".

"Президентът Първанов се държи като партиен лидер", казва в интервю за "Монитор" социологът Антоний Гълъбов. По думите му президентът действа като "безотговорна политическа фигура, която се опитва да проектира своя партиен план". Според Гълъбов след президентския си мандат Първанов няма да се върне в БСП, а ще създаде своя политическа формация. И това е част от причините за нарасналото напрежение в БСП. Като цяло това, което се случва и което ще се случи, е един бавен и мъчителен процес на нормализация вляво, който ще премине през създаването но нови леви проекти. Един от тези нови проекти ще бъде оглавен през 2012 г. от Георги Първанов, прогнозира Гълъбов.

"И "План Б" за спасяването на бюджета върви към провал", съобщава "Сега". След като планът на правителството с 60 антикризисни мерки претърпя провал, същото е на път да се случи и с втория опит да се спаси бюджет 2010. Финансовият министър Симеон Дянков призна, че предвиденото съкращаване на разходи с 900 млн. лева не се случва. "Досега министерствата са направили предложения за намаление на разходите си на обща стойност 426 млн. лева", обяви Дянков. Ако и "План Б" не проработи, за държавата остават най-тежките варианти - да спре премиите на тютюнопроизводителите и другите допълнителни средства, да вдигне някои данъци, да вземе външен дълг или да стопи резерва под критичния минимум.

"Догодина ще се вдигнат и стажът, и вноските за пенсия", пише на първа страница "Сега". Стабилността на пенсионната система ще разчита основно на универсалните пенсионни фондове, тъй като само за вноските в тях се предвижда увеличение, личи от проекта за реформа, който се предлага за обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Той трябва да се дебатира в края на май, първите промени се очакват от 1 юли догодина. Официално е предложен нов вариант за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за мъже и жени. В него възрастта е вдигната на 65 г., а в пенсия може да се излезе след най-малко 15 години действителен трудов стаж.

В интервю за "Стандарт" министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов отговаря ще се върне ли българският държавен стандарт и ще се създаде ли агенция за храните. Той посочва, че връщането на правилата, което години наред е било забавено, е трудно да се възстанови за месеци. Отпорът е от определени страни на самите асоциации на производителите. Те явно нямат интерес от въвеждането на правилата. Според Найденов по-добрият вариант е Агенцията за контрол и безопасност на храните да изпревари налагането на БДС, защото тя ще контролира прилагането им. "Иска ни се тази структура да заработи час по-скоро, защото това е желанието на потребителите и на производителите. И най-важното, такава е нашата визия за съвременен компетентен орган, който да дава достатъчно гаранции не само в България, но и за партньорите ни от Европейския съюз", допълва министърът.