Ресторантът “Ривиера бийч” на брега на морето в курортния комплекс Св. св. Константин и Елена ще бъде съборен. Още вчера представители на РДНСК, община Варна, полицаи, вещи лица и нотариус започнаха процедурата по събаряне на сградата. За апетитното парче земя на ската, до брега на морето, от години вървят дела между собственика на сградата Златин Стойков и дружеството “Св.св. Константин и Елена Холдинг” АД, приватизирало курортния комплекс. След множество процедурни схватки и дела по всички инстанции, Златин Стойков се оказва без заведението, за което е заплатил цената и години наред е влагал средства в неговото вътрешно обновяване.

Сагата започва още през 2000 година. Тогава Стойков, който от 1997г.. е наемател на кръчмата, получава възможност чрез приватизация да закупи сградата. Такава възможност е дадена на още около 6-7 обекта в курортния комплекс. По това време комплексът е бил с държавна собственост. Това разказа пред “ДНЕС+” адвокатът на Стойков, Снежана Лазарова. След като вече има акт за собственост на сградата, Стойков сключва и предварителен договор за закупуване на земята под нея и чака решение от Агенцията по приватизация. Междувременно обаче държавата продава дела си в курорта и той минава под опеката на “Св. св. Константин и Елена” АД. Новодошлите собственици веднага проявяват интерес към апетитната земя. Тогава те завеждат гражданско дело, с което искат договора с който е закупен обекта на Стойков, да бъде обявен за нищожен. Делата вървят в продължение на няколко години. В крайна сметка обаче 5-членен състав на Върховният касационен съд отхвърля иска на “Св. св. Константин и Елена” АД и признава Златин Стойков за собственик на обекта. Той пък от своя страна завежда дело, за обявяване на предварителния договор за покупка на земята за окончателен. Напрактика за да е факт самата продажба на терена е било необходимо разрешение от Агенцията по приватизация /АП/. Стойков обаче няма право да изиска такова. Това е трябвало да направи дружеството “Св. св. Константин и Елена”, което в това време променя собствеността си. Такова искане все пак е направено за другите частни обекти, приватизирани в курорта, но не и за имота на Стойков. Ние се опитахме чрез съда да изискаме по служебен път такова разрешение от АП, но няма такава процесуална възможност. Така съдът прие, че след като няма разрешение от Агенцията по приватизация, предварителния договор не може да бъде обявен за окончателен, каза още Лазарова. Тя коментира, че “Св. Константин и Елена” АД нарочно не са изпратили такова искане, защото са наясно, че без него, делото е загубено. Освен това в самото производство са представени противоречиви доказателства. По време на процеса от “Св. св. Константин и Елена” АД показват нотариален акт, че имотът е държавна собственост и те не могат да я продадат. В същото време преди приватизацията, дружеството я продава като нейна собственост. При предварителния договор за продажба е платено и капаро от 10%, което от холдингът впоследствие връщат. Още тогава е изразено и ясното намерение, че “Св. св. Константин и Елена” няма да продават земята. Според адвоката, в този период избухва и пожар. Установено е, че той е умишлен, но делото е образувано срещу неизвестен извършител. Така за нас остават съмненията, кой е авторът на това, каза Лазарова. За щастие обаче, огънят засяга само покрива и Стойков успява да възстанови обекта. След това идват и две нови заповеди от РДНСК- Варна. Едната е за събаряне на строежа като незаконен, а другата е за спиране на работата на обекта, поради невъвеждане в експлоатация с предназначението снек-бар. Така започват две нови дела, в които Златан Стойков трябва да докаже, че обектът му е законен, както и че е работил през годините. Снек барът съществува там от около 40-50 години. Когато го придобива обаче Стойков дори и не предполага, че нотариалният акт не е достатъчен, а му трябват още куп документи, за да ги изиска. Така впоследствие се оказва, че той не разполага с тях, а холдингът се възползва от това. От 1996 година има акт за държавна собственост, където обектът е отразен с площ от 38 квадрата, като дълготраен материален актив на държавното тогава дружество. През това време обаче той е отдаван под наем на различни лица, които са правили разширения въз основа на архитектурни проекти. Всички наематели са задължавани да инвестират, но тъй като не са собственици, само са давали пари, а държавата от тяхно име е вадила строителни книжа е се е разпореждала с реконструкцията. Така когато през 2000 година, когато Стойков приватизира обекта, той вече е бил над 170 квадратни метра. От “Св. св. Костантин и Елена”АД обаче се опитват да докажат, че Стойков сам е разширил обекта незаконно, използвайки и ремонта след пожара. Ние обаче разполагаме с доказателства, дори и тахиметрични снимки, каза защитата му. Заради вървящите две производства, те започват да търсят строителните книжа по институциите. Едновременно подадохме искане и до общината и до районното кметство “Приморски”, да ни предоставят разрешителното за стоеж от архивите си. От общината получихме отговор, че документите се съхраняват в “Приморски”, а от “Приморски” – че са на архив в общината. Съдът обаче не взе това под внимание и прие, че не сме показали разрешение за стоеж и се произнесе в полза на “Св. св. Константин и Елена”АД. Същото важеше и за разрешението за ползване и въвеждане в експлоатация, което не можем да открием. В същото време ние смятаме, че като наследник на държавното дружество, което е било реален собственик на имота, такива книжа трябва да има и в “Св. св. Константин и Елена” АД. Най-отговорно заявявам, че те ги укриват, каза още адвокат Лазарова.

Така в крайна сметка, Касационния съд признава, че Златан Стойков е собственик на строежа, но според решението на Административния съд, той е незаконен. Без да има никаква вина, заради липсата на документи, се оказва, че при приватизацията, Златан Стойков купува едно правно нищо, казва Лазарова. Заповедта за събаряне на обекта влиза в сила от февруари тази година. Обявлението за доброволно изпълнение е поставено на обекта на такова място, където да не се вижда, с цел да не бъде открито. Съобщенията от РДНСК въобще не се изпращат на посочения адрес, коментира защитникът.