"Стигат ни 130 болници", пише на първа страница "Труд". "На нашата действителност прилагат някъде 120-130 болници за активно лечение. И оттам нататък ще търсим оптималната бройка." Това е заявила пред вестника здравният министър проф. Анна-Мария Борисова. Тя уточнява, че останалите - 414, лечебни заведения ще бъдат не само за продължително лечение и долекуване, но ще се превърнат в спешни центрове и др. Всичко това ще бъде заложено в задължителната национална здравна карта, на която Борисова много държи и няма да отстъпи. Според картата във всяка област ще има определен брой болнични легла според нуждите на местното население.

"Протестите на БАН са "бой със сянка", цитира "Труд" изявление на министъра на образованието Сергей Игнатов. "Учените в БАН ще протестират срещу промени в закона за академията, които още не са се случили. Това в бокса се нарича "бой със сянка", коментира вчера министърът протеста, който научната организация стяга за 19 май. По думите му се обсъжда закриване на Централното управление на БАН, а институтите да получат повече автономност. По тези промени работят юристи, но още нямало изготвен конкретен текст.

В интервю за "Труд" акад. Николай Съботинов коментира идеята за закриване на Централното управление на БАН. "На практика това е разтурване на академията. БАН играе ролята на национален изследователски център, който обединява 62 звена. Като такъв център тя има международен авторитет. Ние сме на 374-о място от 4050 в класацията "Томпсън". Какво цели нашият министър? Българската наука да стане неразпознаваема ли? Няма такава система на самостоятелност никъде. Трябва да има общ център", категоричен е Съботинов.

"Дадохме пари на БАН, а академици си гласуваха пенсии от по 2400 лева!", е озаглавено интервюто в "24 часа" със Сергей Игнатов. Според него претенциите на академията на фона на кризата са най-малкото пресилени. Да не говорим, че има проява на лицемерие, защото академията точно преди седмици точно от парите, които държавата отпуска, гласува 1,520 млн. лева за повишаване на пенсиите на академиците. Ако наистина се намират в криза, едва ли ще се заемат с този проблем, казва Игнатов.

"Президентът очаква натиск върху кметовете", отбелязва "Труд". "Наближават кметски избори, общински избори като цяло и се опасявам, че ще има натиск върху сегашните кметове по всички възможни начини." Това заяви вчера президентът Георги Първанов във Варна. Според държавния глава в навечерието на местните избори догодина ще има опити за дискредитиране на градоначалниците.

"Разпродават депутатски мерцедеси", съобщава "Новинар". Депутатите може да се сбогуват с част от служебните си автомобили. За такъв вариант заговори вчера председателят на Народното събрание Цецка Цачева. Идеята е част от автопарка да се разпродаде, а за сметка на него да се закупят по-евтини автомобили, които да са на разположение на народните представители. На заседание на председателския съвет в сряда сутринта обаче се оказало, че не всички нейни колеги приемат с охота предложението. Според лидера на СДС Мартин Димитров първо трябва да се направи анализ колко всъщност от депутатските лимузини са в движение.

Актуализацията на бюджета увеличава заложения бюджетен дефицит, и то значително, предупреждава в коментар за "Сега" Георги Ангелов, старши икономист в Институт "Отворено общество". Най-добрият вариант за постигане на по-малък бюджетен дефицит е ограничаване на разходите и повече реформи, така че да се избегнат фискални рискове и България да запази шансове за влизане в чакалнята на еврозоната, привличане на чуждестранни инвестиции и бързо излизане от кризата. Освен намаление на бюджетния дефицит трябва да се търси и увеличение на фискалния резерв. Това може да стане от приходи от приватизация. Въпреки твърденията, че всичко било приватизирано, българската държава е собственик на огромни активи - държавни предприятия, сгради, хотели, земи и т.н. Ангелов лансира идеята за смяна на националната бюджетна методология, която в момента използва България, с европейската методология. Така ще имаме най-ясна представа какво всъщност се случва с държавния бюджет.

"Кабинетът няма визия за реформите", отбелязва в интервю за "Труд" Костадин Паскалев, кмет на Благоевград. Той заявява, че не е готов да реже 20% от бюджета на общината, както предвижда актуализацията на бюджета. Според него това ще доведе до такива щети в здравеопазването и образованието, че години след това няма да можем да ги компенсираме. В момента правителството прави най-лесното - свива разходите, без да анализира дейностите, т.е. без да прави реформи. Държавата просто прехвърля собствената си невъзможност да се справи с приходната част в бюджета върху общините. Екипът на Борисов ще се запомни като правителство на прехвърляните отговорности, смята Паскалев.

"Не пипат запасите", отбелязва "Стандарт". Правителството не възнамерява да пипа фискалния резерв. Това заяви вчера в парламента заместник-председателят на бюджетната комисия Стоян Мавродиев. Той уточни, че нито кабинетът, нито парламентът са правили подобно предложение. Така Мавродиев коментира опасенията на "Синята коалиция", че "посягането на фискалния резерв ще доведе до катастрофални резултати".

"Правителството няма да взима заем от МВФ", информира "Пари". Последно полемиката около това дали да искаме пари от фонда се разрази през последните месеци на миналата година. Този път в полемиката се включи чак от Вашингтон финансовият министър Симеон Дянков. Той беше категоричен, че България не се нуждае от заем от МВФ. По думите му страната няма нужда и от емитиране на еврооблигации. Това заяви Дянков по повод предложенията на "Синята коалиция", че правителството трябва да емитира еврооблигации за 1 млрд. евро и да се предприемат стъпки за сключване на споразумение с фонда. Финансите на страната са стабилни, каза още Дянков.

За 4% спад на икономиката през първите три месеца на 2010 г. съобщава "24 часа". Това показват предварителни данни на Националния статистически институт. Основната причина за продължаващата рецесия е намалението на потреблението. Има спад в покупките на домакинствата и фирмите с 6,8 на сто на годишна база. При инвестициите намалението е с цели 16%, което не може да бъде компенсирано от лекото възстановяване на износа ни.

"Купувачите на вредни емисии ще казват за какво да се харчат парите", информира "Сега". Условието ще бъде неразделна част от договора. Това записаха вчера депутатите в закона за опазване на околната среда, приет на първо четене. С този законопроект на практика се регламентира правната рамка, по която могат да се търгуват свободните емисионни единици. Според закона парите от продажбата на емисии могат да се използват само за инвестиции в зелена икономика.

"В момента ЕРП-тата отчитат по-високи загуби", казва в интервю за "Класа" Ангел Семерджиев, председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Той посочва, че допълнителните резерви при електроразпределителните дружества за ограничение на поскъпването на тока са свързани обективно със загубите. При загубите, които се признават, и загубите, които те отчитат, има разлика. Това може да бъде използвано за намаляване на разходите им. Там дружествата са постигнали нива на загубите, които са по-ниски от предварително заложените в ценовата рамка. Другият резерв е, ако се ограничат и оптимизират техните инвестиционни програми.

"Брюксел: България не е готова за еврото", отбелязва "Труд". България отговаря частично само на един от четири икономически критерия за присъединяване към еврозоната. Това обяви вчера Европейската комисия в доклад за приближаването на девет страни извън общата валута към икономическия и валутен съюз. Страната ни се вмества в изискванията за еврото само по отношение на публичния си дълг, който е 14,8% от БВП при таван от 60%. Другият компонент на критерия - бюджетният дефицит, обаче за 2009 г. надвишава разрешените в еврозоната 3% от БВП. България не покрива критерия за стабилност на цените, защото средната 12-месечна инфлация, измерена през март т.г., е била с 0,7% над референтната стойност от 1% за еврозоната. България не отговаря и на критерия за стабилност на валутния курс спрямо общата валута.