Ръководството на Български морски флот не признава, че в Аденския залив има повишен военен риск, при което не плаща на моряците по-високо възнаграждение. Това заяви председателят на Моряшкия профсъюз Иван Велков. Той обясни, че в колективния трудов договор има подписана клауза, с която работодателят е длъжен да удвои възнаграждението при преминаването през зоната.

Морякът има право и да откаже преминаването. До момента обаче БМФ не признава, че тази зона е по-рискова, при което не плаща на моряците повече пари. Според параходство Български морски флот процентът на застрахователната премия, която трябва да се плати, е малък и затова приема, че рискът не е военен. Същевременно никога не се и налагало моряк да слезе от кораба заради това, че ще премине в тази зона.

Председателят на моряшкия профсъюз посочи още, че периодът, в който моряците са били в плен, се брои като време, в което са били в опасна зона. В тези случаи чуждите компании плащат двойна надница върху основната заплата. Когато става въпрос за Български морски флот, се плаща удвоен размер на командировъчните, но в случая моряците няма да получат нищо.

Велков каза, че пиратите никога не биха отвлекли кораб само защото има българи на борда. Те обикновено си набелязват кораби, които са от страни с по-слабо военно присъствие и по-малко известни като флаг на кораба, за да имат по-лесен начин на комуникиране и да няма ответен удар от съответната държава. Пиратите например не отвличат израелски и американски кораби, допълни Велков.

По думите му отвлеченият български кораб струва не повече от 1 млн. долара на скрап. „Няма как се иска подкуп на стойността на самия кораб", коментира Велков.

Той каза още, че моряците са били на средата на пътя си и ако са тръгнали на 23 април, е трябвало да се върнат в България в края на май. Те са били длъжни да закарат танкера „Панега" до Индия за скрап, след което да се върнат у нас със самолет. Велков познавал втория механик на "Панега", чиято фамилия е Радушев. Според синдикалния лидер той е уравновесен човек и ще може да се справи със ситуацията.

По думите му сигурността на кораб в конвой не е гарантирана. Конвоят зависи от броя на плавателните съдове, но обикновено разстоянието между отделните кораби е около 500 м един спрямо друг. Ако в конвоя има 20 кораба, тогава дължината му е около 10 км. При една такава дължина конвоиращият кораб може да дойде до средата на конвоя за около половин час, движейки се с максимална скорост. Може да се окаже, че пиратите вече са на борда на кораба. В този случай конвоиращият кораб не може да направи абсолютно нищо, обясни председателят на Моряшкия профсъюз.