Международните погледи през тази седмица бяха насочени към Гърция. Страната оказала се на ръба на пропастта-както сам опредeли ситуацията нейният президент Карлос Папуляс. Страховете, че кризата може да доведе до крах еврозоната разтърсиха световните валутни, фондови и стокови пазари, а безредиците взеха и първите жертви. Така Гърция се оказва едно от най-сериозните изпитания за европейската общност,която този уикенд отбелязва 60 годишнината си. Европейските лидери са принудени да преосмислят проекта си за еврото и да намерят ресурси за да избегнат „декласиране” в световен план, коментира Франс прес.

СЕДМИЧЕН МЕЖДУНАРОДЕН ОБЗОР

В събота председателят на страните от еврозоната Жан-Клод Юнкер заяви, че драстичният спад на еврото през последните седмици е причинен от глобално организирани атаки. Според представителите на държавите от еврозоната основната причина за спада на валутата са финансовите пазари. Именно затова се предвижда и засилване на наблюдението и контрола над финансовите пазари.”Вече не става въпрос за Гърция. Пред нас стои системна криза на еврозоната”, коментира френският президент Никола Саркози.

Въпреки, че Гръцкият парламент одобри драконовските мерки за ограничаване на разходите изисквани от партньорите на Атина и МВФ в замяна на отпускането на 110 милиарда евро помощ ситуацият в странат ескалира още повече. Мерките, които се отнасят до повишаването на ДДС, акцизите върху горивата, цигарите и алкохола, допълнително намаляване на заплатите в държавния сектор и орязване на пенсиите изкараха на улицата хиляди души на невиждани в историята на страната протести. Безредиците, освен че оставят след себе си погроми на редица търговски обекти и сгради в Атина взеха и първите жертви. При опожаряване на банков клон загинаха трима души, сред които и бременна жена.

Отражението в световен мащаб не закъсня- един от най-кошмарните дни преживяха в четвъртък американските брокери. Фондовата борса буквално се срина, а промишленият индекс Дау Джоунс изгуби близо 1000 пункта, или 9%, в рамките само на една сесия. Еврото слезе до ново 14-месечно дъно, а цената на златото се изстреля на рекордни височини от над 1200 долара за тройунция.

В патова ситуация се оказа и Великобритания след проведените според агенциите най-оспорвани от деситилетия насам парламентарни избори. Консерваторите се увенчаха с победа, но тя ще се окаже с горчив привкус. Крайните резултати показаха, че нито една партия няма да може да събере необходимите за мнозинство 326 мандата. Така страната за пръв път от 1974 г. ще има т.нар. висящ парламент, в който никоя партия няма да може да доминира без помощта на партньор. А това означава само едно-предстоят много дни на преговори при закрити врата за сформиране на следващия кабинет.

Политическа битка предстои и в Белгия след като парламентът гласува за своето разпускане, откривайки пътя за провеждането на избори. Насрочването им за месец юни ще позволи Белгия да има функциониращо правителство на 1 юли, когато страната поема ротационното председателство на ЕС.

Важна крачка в световен мащаб направи и САЩ, които за първи път разсекретиха размера на ядрения си арсенал. Според съобщението на Пентагона страната разполагали с общо 5113 бойни глави в ядрения си запас в края на септември. Това е с 84% по-малко от пиковия брой от 31 225 през 1967 г. До сега тази информация се смяташе за свръхсекретна.

САЩ заслужиха световни овации и при друга създала се ситуация през седмицата. Полицията в Ню Йорк предотврати опит за атентат на на Таймс скуеър и четири дни след това залови и извършителя –американски гражданин от пакистански произход. Въпреки, че неприятният инцидент подчертава уязвимостта на силно охранявания Таймс скуеър, който от атаките от 11 септември 2001 г. е под засилено наблюдение от полицията и от десетки улични камери.