16 артистични пространства във Варна - галерии, книжарници и културни институти, станаха импровизирани сцени на втория уикенд за съвременно изкуство con.tempo. Само за 3 дни - в петък, събота и неделя, бяха представени 27 проекта на млади автори от България, Италия, Полша и Ирландия. И участници, и почитатели знаят добре, че вдъхновителка на нестандартния минифест за художници до 35 г. е младата скулпторка Рая Георгиева, напуснала ни неочаквано м.г. Фондация с нейното име организира културното събитие, а кураторът Дора Дончева сгъсти до червено проявата, представяща тенденциите и творческите търсения на младите автори.

Всеки можеше да избира от богата програма на con.tempo 2, но по-голямата част от публиката упорито обхождаше галериите една след друга, за да добие представа от всичко, което се случваше. А се случиха интересни неща. Фотоколажите на варненката Деница Чакалова в Драматичния театър поставиха старта на артмаратона, който предложи пъстра картина от инсталации, фотография, дигитални творби, видеоарт, обекти, графика и рисунка. Официалното откриване стана с възпоменателната изложба на Рая Георгиева (куратор Ванко Урумов), а трите зали на Градската художествена галерия, в които бяха събрани нейните скулптури и рисунки, се оказаха тесни за многобройните й приятели и почитатели.

Творбите на младите автори от Варна, на гостите от Ямбол, София, Шумен и Пловдив, на седмината чужденци, включени в афиша на con.tempo 2, постоянно провокираха публиката. Кой кого харесва, кой кого отрича, всеки имаше право на избор, на мнение. Това, което свързваше толкова различните автори, бе закачката, усмивката, иронията, сатирата. Героят на Теодор Баев бе надянал противогаз в идилични иначе фотопейзажи. Публиката съпреживя не веднъж историята на един слон в Брюксел - документална реминисценция на артистичния проект на Алесандро Павоне. Може ли изкуството да се приеме като част от дизайна, попита Евгени Весков чрез живописните си платна. "Надежда"-та в инсталацията на Симеон Стоилов, надеждата за несъстоялата се българска демокрация, отиде за скрап. История за едно мъжко приятелство или история за мъжкото его разказва Наташа Кюпова в инсталация от рисунки и картини. Темата за несъответствието между неуморимия стремеж към земен рай и постоянния провал на тази утопия бе вдъхновила Милен Кръстев. Силиконовата си идентичност разкри Нено Белчев по обичайния си насмешлив начин. Върху ризата на художника незнайно как бяха избили женски гърди като неугасващия му стремеж за свобода. Зеленчуков десерт "Deja vu" сервира Радостина Вълчанова, предназначен за гледане, не за ядене. "Въздушният ас" Свилен Димитров пък внуши с анимация, че само 3 неща са необходими, за да полетиш - мечта, упорство и да си жаба.

И т.н., и т.н. До следващия con.tempo.