Отровните тръстикови жаби се оказаха истинска напаст в няколко района на Австралия. Едрите жаби представляват привлекателна, но смъртоносна плячка за местните животни и постепенно унищожиха ценни видови в цели местности. За да се справят с проблема, учените приложиха към застрашени животни специално обучение, развиващо у тях отвращение към месото но тръстиковите жаби, съобщи Би би Си. За целта използваха "наденица" от жабешко месо, в което добавиха препарати, предизвикващи повръщане и газене у хищниците, създавайки им неприязън дори към миризмата на опасните жаби.

Методът има за цел миризмата на жабешкото да предизвика у хищниците асоциация с болестно състояние. Според Джонатан Уеб от Университета в Сидни, старши изследовател в научния екип, това се е оказала много мощна форма на обучение. "Много хора познават чувството на отвращение към храни, които в развалено състояние са им докарали повръщане и прилошаване" - каза той.

Екипът съсредоточи усилията си върху куолите - малки месоядни торбести същества, които са били многобройни в Северна Австралия. Те са смятани за символ на Северна Австралия, много са симпатични и имат собствен характер. Техните редици обаче силно оредяха през последните 20 години. причината не е добре изяснена, но е неоспоримо, че нахлуването на тръстиковите жаби влоши ситуацията до крайност. В райони като "Kakadu National Park" куолите бяха напълно изличени след настъпването на отровните жаби. Учените поясниха, че малките хищници виждат в отровните жаби голяма и апетитна плячка, каквато биха били обикновените жаби. Те нямат възможност да се научат да ги избягват, защото с изяждането поемат смъртоносна доза от токсина на жабите.

Д-р Уеб и Стефани О'Донъл от Университета в Сидни нахранили 30 куоли с жабешко, обработено с препарат, предизвикващ прилошаване. "Животните скоро се почувстваха неразположени - каза Уеб - даже не повръщаха, просто държаха муцунките се с ръце. Когато им отмина, всичко бе наред, но оттогава те повече не се интересуваха от жабешкото". После обучените куоли били пуснати на свобода, снабдени с радионашийници за проследяване. В гората те също не нападали отровните жаби. Първоначално били заинтригувани от тлъстата плячка, някои дори преследвали жабите, но когато ги помирисали, почти всичките се отказвали от тях.

Като последна стъпка екипът сложил "жабешки наденички" с гадния препарат в местностите на куолите и чрез камери-капан установи, че дивите бозайничета са яли от примамката. Още не е установено дали след това и те избягват живите отровни жаби.

Учените са разработили "гадещите наденички" и преди, за обучение на дивите котки. Методът се смята за много силен, защото миризмата и вкусовата асоциация могат да преодолеят визуалното предизвикателство на живата жаба. Обмисля се и възможността за предварително отучване на различни видове хищници от жабешкото преди тръстиковите жаби да навлязат в техните територии. "ние опитваме метода и с вараните и синьоезичестите гущери, които също са силно застрашени от отровните жаби" - каза Уеб.