Управители на фирми и бизнесмени, затънали в дългове заради кризата, все по-често стават автори на дръзки въоръжени грабежи. В отчаянието си извършителите купуват плетена маска и газов пистолет и атакуват слабоохранявани казина, магазини и дори банкови клонове, съобщиха пред „Монитор" криминалисти от отдел „Грабежи" в столичната полиция.

Един от последните задържани обирджии се оказал именно мениджър във фирма. Мъжът задлъжнял с 50 000 лева, които не можел да върне, и решил, че ще си пробва късмета като бандит. Снабдил се с оръжие и започнал да набелязва малки квартални магазинчета. При първите два-три обира не срещнал никаква съпротива от продавачките, които веднага давали оборота. Извършителят избирал неохранявани обекти, в които предварително влизал да си купи нещо и да огледа.

„В повечето такива магазини оборотът стои в кутия от вафли или цигари. Вътре работят жени или младежи, които ние на шега наричаме „полово неосъзнати" - те са тийнейджъри и при тях обикновено няма съпротива", разясниха полицаите.

Обикновено след 1-2 грабежа извършителите се вдъхновяват и решават, че това е начинът да изкарват пари. Не след дълго обаче полицията ги хваща, защото те не са бандити с опит и често допускат елементарни грешки. „Бизнесменът, когото арестувахме, при разпитите си призна, че се е надявал да си върне кредитите с обири.

След това щял да спре. Не знам само колко магазинчета трябваше да обере, за да събере 50 000 лв.", попита риторично един от най-опитните криминалисти в отдел „Грабежи". При разпитите човекът си призна, че е на червено и се надява с удари по 400-500 лева да успее да си върне заемите", обясни разследващ.

Според него последните банкови обири в столицата също са дело на аматьор в затруднено финансово положение. Само преди около месец бяха нападнати два клона в София - единият на Прокредитбанк в кв. „Овча купел", а другият на пъпа на столицата - на бул. "Дондуков". И в двата случая банкерите дават сходно описание на извършителя. Твърдят, че е изглеждал доста отчаян и е действал напълно аматьорски. При първото нападение чистачката в банката щяла да обезоръжи бандита На охранителните камери се вижда как още с влизането си маскираният насочил пистолета към охранителя.

„Стига, бе, ти бъзикаш ли се", попитал пазачът и в следващия момент се сборичкал с бандита. При схватката непознатият си изпуснал пистолета. Точно в този момент от една от стаите в банката се появила чистачката, която можела да вземе оръжието от земята, но се изплашила и маскираният успял да се добере до него. В крайна сметка успял да вземе малко над 3000 лв. и си тръгнал.

„В такива случаи ги хващаме, но изисква време, защото трябва да установим дали извършителят идва от друг град, или е местен", обясни разследващ с 11 години опит. Според него при последните два банкови обира също са допуснати доста грешки, а самите служители описват обирджията по-скоро като отчаян човек, отколкото като бандит.

Не по този начин обаче действат професионалистите в бранша. Оперативните данни на МВР сочат, че в София има 5-6 банди, специализирани за големи удари. При тях един обир може да се подготвя повече от година, но плячката рядко пада под 1 милион лева. В тези случаи вече участват от 5 до 7 човека, а организацията е изключително сложна. За големите обири почти винаги е нужен вътрешен човек, който да каже как се охранява трезорът например и кога в него има повече пари. Информаторът може да е както служител от трезора, така и човек с криминално минало, който от години държи касетка с пари в него. Обикновено вътрешната информация се предава на посредник. Той е човек с авторитет в подземния свят, който се свързва с някоя от петте бригади и им възлага поръчката. По този начин се къса връзката между информатора и преките извършители.

От друга страна, посредникът трябва да има влияние в криминалните среди, за да не решат преките извършители, че могат да го преметнат след обира. Посредникът е един вид организатор, който държи връзка с тартора на бригадата. Ако задачата бъде изпълнена успешно, процент вземат всички

по веригата. Ролята на посредник при ударите допреди година е играел разстреляният в столичния квартал „Люлин" Йордан Цонков-Джижи. Твърди се, че той е посредничил при почти всички по-големи удари, като в някои дори вземал участие. По данни на полицията повечето от преките извършители също са от „Люлин". Обикновено в бригадата има един, който е спец в рязането и отварянето на каси, друг играе ролята на шофьор. Ако обектът има СОТ, задължително има специалист по заглушаването. Четвъртият в повечето случаи в силовак със здрава физика, който връзва пазача и стои до него, докато колегите му действат.

Част от по-интелигентните бандити вече инвестират парите си след време, спират да участват в обири и стават бизнесмени.



Заобикалят наредбата за охрана

Банките доста често заобикалят една важна наредба на БНБ и МВР за охраната на клоновете си. Доста често по документи офисите се водят като изнесени работни места. Това им дава право да пропуснат голяма част от разпоредбите за охрана. „Слагат две-три камери и един СОТ и смятат, че това е достатъчно. Парите им са застраховани и решават, че могат да отворят банка на първия етаж от кооперация без дори да имат жива охрана вътре", коментират разследващи. Според криминалистите в такъв офис трябва задължително да има филтърно помещение - това е малък коридор или стаичка, в която охраната посреща клиентите, проверява ги дали имат оръжие и едва тогава ги пуска вътре.

Никога не натискат паникбутона

Никога служителите в банките досега не са натискали паникбутона, докато извършителят е в клона. Обикновено това става след напускането му, когато вече е твърде късно.

Нямаме случай, при който касиерката да се опита да забаламоса бандита или да се направи, че търси пари. Веднага му предават пачките. Ако натисне през това време паникбутона, на 90% сигурно е, че ще хванем извършителя", смятат експертите.

Обикновено обирите на банки траят не повече от минута и половина. Рядко се стига до три минути, това се случва само ако извършителят е аматьор. В същото време паникбутонът доста често е сложен под бюрото на касиерката, за да може да го натисне незабелязано с крак още докато предава парите на обирджията.

Големите удари за 1 година

- 15 март 2010 г. - учителката от плевенското село Славяново Поля Даскалова влиза въоръжена в банка и задига 20 000 лв.

- 18 февруари 2010 г. - 30-годишен маскиран мъж извършва въоръжен обир в клон на Банка ДСК в Пловдив за 50 000 лева.

- 13 януари 2010 г. - в клон на Банка ДСК на бул. "Драган Цанков" в София двама мъже задигат 20 000 лв.

- 14 декември 2009 г. - два милиона лева са откраднати от магазин "Фантастико" в Студентския град.

- 10 декември 2009 г. - банда задига близо 10 млн. лева от трезор на столичния бул. "Дондуков".

- 14 декември 2009 г. - след взлом е извършен обир на банка в Св. Влас. От офиса е открадната метална каса с над 40 000 лв. и валута.

- Между 10 и 15 юли 2009 г. - извършен е обир на трезор на Първа инвестиционна банка в Гоце Делчев. Бандитите откраднали близо 166 000 евро и 90 000 лева.

- 22 юни 2009 г. - извършен е обир на клон на банка „Алианц" на ул. "Васил Априлов" 98 в Пловдив. Откраднати са левове и валута на обща стойност около 100 000 лева.

- 1 юни 2009 г. - разбит е граждански трезор на УниКредит Булбанк - Петрич. Разбити са 37 метални касети, от които 27 не се използват.

- 29 април 2009 г. - запален е клон на Банка ДСК в пловдивското село Калояново, след като от него са откраднати

87 000 лв.

- 6 март 2009 г. - неизвестни извършители проникват през задната част на сградата на Банка ДСК в гр. Априлци. Откраднати са около 23 000 лв.