Според проф. Генчо Начев, директор на болница „Св. Екатерина”, електронната здравна карта е съвременна и необходима, но не е панацея и с нея няма да се излекува всичко. Пред телевизия "Европа" кардиохирургът каза, че броят на болниците в страната ни е голям, а на България не са и необходими повече от 120 болници за активно лечение. "Което не означава, че трябва да се закрият, но трябва да се преструктурират", допълни д-р Начев. Ето и текстът на цялото интервю с него взето от репортерката Николета Стойчева.

- Проф. Начев, какво е първото нещо, което трябва да направи новият здравен министър проф. Анна – Мария Борисова?

- Според мен най-нормалното е първо да види какво е направено преди нея. Дали отговаря на концепцията, която тя има и какво трябва да продължи.

- Трябва ли да бъдат въведени широко дискутираните медицински стандарти и критериите, заложни в промените в Закона за лечебните заведения и които много болници обаче няма да могат да изпълнят в момента?

-

- Първо задължително стандартите трябва да се приведат в унисон с европейските. Ние сме част от Европа и задължително нашите стандарти трябва да бъдат като на развитите страни. Защото все още някои от стандартите не са съобразени с европейските практики. Второ, те задължително трябва да се въведат, ако искаме да имаме добро обслужване. Българският гражданин не е втора ръка гражданин на Европа и затова той заслужава да има същото качество, дори и по-добро от това, което има в Европа.

- Трябва ли да има някакъв гратисен период при въвеждането на тези стандарти?



- Това е въпрос, който трябва да се въведе към министъра на здравеопазването. Има места, където може да има гратисен период, защото те са свързани с недостатъчно добра инфраструктура, особености в географското положение. Тези неща трябва да се имат предвид, за да се избегне риска който и да било гражданин, в който и да било момент да остане без помощ.

- Вие участвахте в срещите при премиера Бойко Борисов. Така начертаната реформа добра ли е, или трябва да се прибавят още някакви параметри?



- Това е бъдещето на реформата. То е много просто – трябва да се осигури качествено медицинско обслужване на всеки гражданин, независимо от неговия цвят на кожатам възраст, вероизповедание, в която и да било точка от страната.

- Това обаче може ли да се постигне без осигуряването на допълнителен финансов ресурс?

- В перспектива това ще доведе до по-ефективно използване на публичните средства. Това обаче, за да се въведе изисква допълнителен финансов ресурс над сегашния.

- Въвеждането на електронната здравна карта се очаква да доведе допълнителен финансов ресурс от 30%. Това достатъчно ли ще бъде?

-

-При тази хиперхоспитализация в България би трябвало по-голям процент от течовете да се намалят. Електронната здравна карта е съвременна и необходима. Но тя не е панацея. С нея няма да се излекува всичко. Така че, ако тръгнем по всички стъпки – устойностяването, навременното заплащане. И броят на болниците е голям. На България не са и необходими повече от 120 болници за активно лечение. Което не означава, че трябва да се закрият, но трябва да се преструктурират. Всичко това е залегнало в досегшните предвиждания за реформата.



- Колко бързо трябва да се продължи реформата? Колко още може да издържи така системата?



- Това е много чувствителна система и такива въпроси – „Колко бързо?” предполагат някакво време. Аз не мога да дам такъв отговор. Но въпросът е до края на тази година да се очертаят насоките, да се приемат стандартите, да се направи остойностяването, за да може реално да се предвидят парите за следващата година. И от 1 януари тези неща да се въведат като задължителни. Мисля, че един период от 6 до 8 месеца е достатъчен. Дори и като гратисен, за дамогат всички да разберат какви са изискванията. Да преценят дали ще могат да ги спазват.

- Специално в кардиологията финансирани ли са изцяло клиничните пътеки?



-Не.

- На какъв процент са финансирани?



- Зависи кои. Някои са на 90%. Има такива, които са на 55-60%.

- И всичко това остава като разход за болницата?

-

- Разбира се. Добре, че болницата може да компенсира с допълнителни приходи.

- Как може да се спре изтичането на медицински кадри в чужбина?



- Трябва да се направи атрактивна тази професия и трябва да се мотивират хората. Един пример – когато президент беше Рейгън неговата заплата беше 200 000 долара. А пилотът на „Еърфорс Едно” получаваяе 560 000 долара. И го питат – не ви ли дразни фактът, че той получава почти два пъти и половина повече от вас. И той отговаря – не, защото в рамките на няколко минути той трябва да взема няколко важни решения, от които зависи животът на всички ни. А аз вземам решения, след като се съветват с голям щаб от хора, а много често подписвам решения, които не съм взел.

- В този смисъл трябва ли да има таван на лекарските заплати? Ето, проф. Борисова каза, че е „за” лекари да получават повече от министъра.



- Естествено. Тя е интелигентна жена. Университетски преподавател и освен това много добър специалист в една област. Едва ли има човек, който мисли, че трябва да има таван. Трябва да има правила. До 2007 година има инструкция за формиране на заплатите в дружества с над 50% държавно или общинско участие. Именно такава инструкция трябва пак да се изработи и тогава и сега трябва да е обвързана с финансовите заплати на дружеството.

- А не със заплатата на министъра или на администрацията.



- Да, мисля, че за тези, които работят медицина, не трябва да има обвързване със заплатата на министъра или на когото и да било чиновник. Директорът на болницата могат да го обвържат, като би трябвало също да има бонус или санкция ако състоянието на болницата е лошо.

- Каква е средната заплата във вашата болница?

-

- 1420 е средната заплата в болницата.

- Нормално ли е в бордовете на болниците да се получават такива големи заплати, каквито се цитираха?

-

- До сега изпълнителният директор получаваше 4 пъти средната заплата. Останалите членове на борда – 2 пъти средната. Сега това се променя и става до 12 пъти минималната и до 6 пъти минималната. Но искам да ви кажа, че представителите на министерството не получават пари в бордовете.

- Проф. Начев, вие сте бил изпълнителен директор на Националната здравноосигурителна каса. Възможно ли е това, което се опоисва да се е случило по този начин?



- Информацията, която имам по този въпрос, е само от пресата. Тоест, мисля, че не би трябвало да правя кой знае какви коментари. И ще се огранича да кажа следното – това, което се описва е принципно невъзможно. Процесът на отчитането и финансиранетоо е много прост. Първо, болницата отчита дейност към регионалната каса. След като се отчете тази дейност регионалната каса проверява, ако реши или приема на доверие това, което е отчетено от болницата. След това заявява този ресурс, койтйо е необходим да постъпи от НЗОК към регионалната, за да се разплати. НЗОК няма практика да плаща директно на изпълнителите на медицинска помощ. Това никога не е било практика и не може да стане дори с решение на Управителния съвет на касата. А в случая се касае за лимити и за нещо, което е над лимитите и за което има разпоредба, че то задължително трябва да се провери от регионалната каса. Един път, тя още дори не го е проверила. Не го е заявила, а се плаща на болниците. Тук нещо ми се губи. Или има нещо, което не се знае. Не знам, като лично впечатление аз познавам Жени Начева като съвестен служител на касата. Тя е от доста време и би трябвало да знае, че това просто не може да стане. Това не е нарушение. Не виждам кой директор ще си позволи да плати и то в нарушение на закона.

- А трябва ли да има лимити?



- Няма директор на болница, който да каже, че трябва да има лимити. Трябва да има правила. Трябва да се въведат стандартите. Не може касата да е задължена да сключва договори с всеки, който се появи на пазара.

- Трябва ли да се въведе вторият стълб на здравното осигуряване?



- Той съществува в пенсионното осигуряване, но при него има огроомна разлика. Там се знае кога точно ще настъпи явлението за разплащане, докато тук не се знае. Така че е възможно, само ако се въведе някакъв механизъм в края на годината да се компенсират тези фондове, които са пред фалит, защото е имало много явления на фона на други, които са натрупали ресурс. Затова според мен е много по-добре да се въведе едно доплащане, за което говорим от много години. Тоест, да се качат парите под масата над масата. И това ще бъде една прекрасна ниша за доброволните фондове. С годините ще се види кои от фондовете ще се развиват добре и тогва може да се помисли кои от фондовете могат да поемат част от задължителното осигуряване.

- Казахте много добри думи за проф. Борисова. Познавате ли я лично и ще се справи ли тя според вас?



- Аз не я познавам като човек и като характер. Познавам я като представител на академичното общество.

- А ще се справи ли с поста министър на здравеопазването?



- С цялото си сърце й го желая, защото ако тя не се справи вече не знам какво ще трябва да направим.