- Любо, ролята на Баничаров, която изигра в "Мисия Лондон", предизвиква смеха на зрителите в киносалона. Очаквал ли си такъв ефект от филм?

- Отзивите наистина са много добри. Голяма гордост е за мен, че участвах в такъв проект. Трябва да ти призная, че не искам да снимам 500 филма. Дори и само 5 да са, но да са такива като "Мисия Лондон". Разбрах, че има хора, които са го гледали по 2-3 пъти. Явно филмът се превръща в някаква класика, каквато е "Оркестър без име". Той е отпечатък, белег на нашето време.

- През последните 20 години бяха правени доста опити за филми отпечатъци на времето. Как си обясняваш факта, че едва сега, с "Мисия Лондон", се получи?



- Дължи се на младия и нов екип и основно на режисьора Димитър Митовски. Не искам да засегна останалите кинаджии, защото ги обичам и уважавам всички, но докато се раздават субсидии на едни и същи хора, и филмите ще бъдат такива. Ако искаме промяна, трябва да сменим статуквото. През последните години се правят такива опити. Резултатите се виждат във филми като "Дзифт", "Източни пиеси", "Светът е голям и спасение дебне от всякъде" и т.н. Има раздвижване и то си дава отражението. Дойдоха времената на българското кино.

- Бай Ганьо оживя в Баничаров. Ти самият как възприемаш ролята си в "Мисия Лондон"?

- Не само Баничаров, а и много от персонажите във филма носят гена на Хитър Петър, на бай Ганьо. Не можем да избягаме от него, но дори и в най-отрицателния герой има нещо добро. Хората и нещата в живота не са нито бели, нито черни.

Сега се замислям за цялата партитура на образа на Баничаров. Нюансите са различни, ситуациите, в които попада - също. Той е един, когато взима решение да излъже, когато хитрува пред жена си или се прави на по-важен, отколкото е, и съвсем друг, когато продава патиците на посланика и президентшата. Всъщност това е най-големият му удар в живота. Образът на Баничаров е много пъстър, шарен, минава през различни състояния. Има един момент във филма обаче който никак не е весел. Той е, когато Чаво (в ролята на бг актьора неудачник в Лондон - бел. ред.), подгонва Баничаров в кухнята на посолството, души го и го понабива. Гневът му е предизвикан от предателството на сънародника. Репликата на Чаво е: "Защо го направи? От всичко на света най-много мразя българите!". Баничаров го удря, плюе отгоре му и отвръща: "И аз ги мразя!". Тъжно ми стана при тази сцена. Всеки, който е ходил в чужбина, аз имах възможност доста да пътувам през последните години, обикалях българските диаспори, и навсякъде ми казваха - с българин не контактувай, той ще те прецака, ще те излъже или предаде. Филмът показва точно това, като огледало е.

- На какво се дължи това според теб, на генетично заложена лошотия или на нещо друго?

- Дължи се на същото, което ни подтиква да си хвърляме фасовете и боклуците на улицата. Или на онова, заради което караме като обезумели по шосетата. Аз лично нямам отговор на въпроса защо не спазваме правилата.

Все пак много се радвам, че границите ни вече са отворени и можем да пътуваме по света и това, което ни хареса, да си го купим. В смисъл, ако ни харесва това, че е чисто, да го пренесем в България. Ако ни хареса дисциплината на шофиране на запад, да я прилагаме и у нас.

- Не е ли прекалено голям оптимизмът ти за възпитаване на дисциплина и ред в нашенеца?

- Не е така. Лека полека ще се оправим. По младите хора, които учат в чужбина, съдя. Те с години живеят в по-цивилизована среда, спазват правилата на съответната държава и когато се върнат, се възмущават на тукашните порядки. И не само те. На всички им прави впечатление чистотата и редът в другите страни - и на тези, които отиват на екскурзия за по 100 лева в Турция и Гърция, и на онези, пътуващи луксозно до Западна Европа и САЩ.

Не трябва да забравяме, че сме склонни да приемаме новото като нация, живееща на кръстопът. Както сме взели най-доброто от всички народи, минали оттук, така съм сигурен, че ще "купим" и пренесем в България нещата, които си заслужават. Вярвам в това, защото съм позитивен и се обграждам с такива приятели.

- Прожекторът на "Мисия Лондон" осветява българските политици на прехода. Как са се развили те през последните години?

-Политиците на прехода са непреходни. Те ще си останат такива, каквито са във филма.

- Как така? Не виждаш ли развитие в тях?

Един приятел много обича да дава пример с английската трева. Нали все питаме британците на какво се дължи нейният хубав зелен цвят и неотразима свежест. Отговорът им е - ние я поливаме и косим тази трева 500 години, а вие от 4-5 години го правите. Изводът е ясен - имайте търпение, и в България ще стане. Имаме много още да се учим от Западна Европа. В политиката също. Техните политици са създавани с поколения, включително и в Гърция. Докато през вековете у нас всеки, който е имал глава с буден ум, му е била отрязана. Един път византийци, после турци, след това фашисти, комунисти… Давали сме в жертва най-доброто и най-умното от нацията ни. Сега времената са други. Мисля, че хората, които идват, вече са доста по-подготвени и правят всичко възможно да наваксат бързо пропуснатото.

- Колко време продължиха снимките на филма в Лондон? Как ви приеха там?

- Снимахме две седмици. Приеха ни с голям респект и завист. Защото английските продуценти и тези, с които работехме около организацията и локациите, отбелязаха, че американски продукции не могат да си позволят това, което ние направихме. Снимахме на скъпарската улица "Пал Мал", в администрацията на кралицата, пред Бъкингамския дворец. Заради филма бяха затваряни улици, което е много скъпо, особено за град като Лондон. То и затова филмът е толкова хубав, защото е автентичен. Има една реплика във филма "От изкуство не се пести". Смятам, че вложеното в "Мисия Лондон" ще бъде върнато, защото целият проект е направен с много любов, изключителна вяра и надежда в това, което правим и това си личи.

-Във филма се вижда голямото уважение между актьорите и любов към това, което правим.

-Предимство за мен във филма е, че духът и стилът на игра на актьорите е еднакъв, което се дължи изключително на Митовски. Той извади максималното от всички.

- Патиците са сред основните герои в лентата. Английски или български са? Как преживяхте снимките с тях?

- Гонихме и английски, и български патици. Те са благородни и дисциплинирани животни, отглеждани са с много любов. Глезени са, защото са артисти. Не знам дали знаете, но тези патици са дресирани, както кучетата, мечките и всички останали животни, които участват във филми. Въпреки грижите и дресьорите обаче патките са си патки. Едните наляво, другите надясно. Наложи се да снимаме няколко дубъла, докато ги съберат накуп. На всичкото отгоре снимките бяха в едно изключително горещо и задушно място. И тези патки, като махнат два пъти с крила, перушината им се разлетява навсякъде. Цялото ми лице се изрина от тях. Но изкуството иска жертви. Най-важното е, че нито едно животно не пострада по време на снимките.

- Припознаваш ли експрезиденшата Антонина Стоянова в ролята на Диворина Селянска, изиграна от Ернестина Шинова?

- Това са журналистически интерпретации, които не са лоши. Имате право да припознавате всеки един от образите. Във филма те са обобщение.

И пак ще се върна на това, което си говорехме преди малко за непреходните ни преходни политици. И днес не са много хората, които си спомнят Антонина Стоянова, представете си какво ще е след 10 години. Никой няма да се сеща за нея. Затова и образите в "Мисия Лондон" са обобщени. Такъв образ има много по-голям шанс да се превърне в класика.

- Имаш ли пример за образ, преминал през годините, който е актуален и днес?

- Да, Големанов. Давам пример с него, защото скоро излиза премиерата ми в спектакъла "Големанов". През 5 или 10 години този образ се събужда за нов живота.

- Вие интерпретирате образа на Бойко Борисов още от времето, в което беше главен секретар на МВР. Какъв е той днес? Променил ли се е?

- Силно се надявам, че е искрен. Това, което виждам досега, ми прави добро впечатление. Намеренията му са добри, да видим реализацията.

Последния път, когато го видях тет а тет, беше по време на едно събитие около трагедията в Хаити. Сега той е много по-зает, има огромни отговорности. Любопитно ми е, че сега е абсолютно нов образ, от този, който познавах в началото. Много по-различен е от това, което беше като полицай, след това като кмет и сега като премиер. Чисто актьорски го усещам. Който гледа внимателно "Комиците", ще намери разликите.

- Влизаш в образа на Бойко Борисов, а мислил ли си как би постъпил, как би реагирал на негово място?

- Не знам как бих постъпвал, но има едно категорично нещо, което ми прави впечатление - вслушва се в хората. Дали са съветници, или негови приятели не знам, но като че ли ги слуша, което не е лошо.

Спреш ли да имаш тази връзка с хората, отлепяш от земята и не се знае докъде можеш да отидеш. Имаме за пример един такъв министър-председател. Той така беше загубил представа за реалността. На него не му трябваха нито журналисти, нито хората. Той беше велик.

При сегашния премиер е много различно и дано да продължи така. Защото отлепиш ли, късаш въжето и довиждане. Отиваш в историята.