Ако сте последният представител на своя вид, какъвто е случаят с гигантската галапагоска костенурка, наречена Унилият Джордж, и нямате способността за непорочно зачатие или възможност за клониране, видът ви е обречен. Но вече има надежда. Хората все по-често успяват да измъкнат животински видове от пълно изличаване, буквално в края на "дванадесетия час". Спасяванията често са драматични, но имат осезаем успех. Консервационистите предлагат да се създаде "Синя книга" на видовете, избегнали изличаването си благодарение на човешката намеса. "Ню сайънтист" публикува 5 обнадеждаващи примера.

1. Чернокракият пор, най-нисък регистриран брой животни на свобода - 18

Порът Mustela nigripes е малък северноамерикански бозайник, който се храни основно с още по-малките млекопитаещи, известни като "прерийни кучета". Последните нанасят страшни щети върху реколтата, така че правителството и фермерите на САЩ от десетилетия се борят за изтребването им. Успехите в това начинание, обаче, индиректно почти унищожиха чернокраките порове. Около 1970 година тези животинчета се смятаха са изчезнали.

Една популация бе открита през 1981 година в Уайоминг. Тя залиня бързо и през 1986 година бяха останали само 18 индивида. Всичките бяха заловени и се размножиха в плен, за да се създаде по-многобройна популация, преди животните да бъдат повторно пуснати на свобода през 1991 година. Видът уж се възстановяваше, но през 1995 година дивите порчета намаляха до 5. Отново бяха взети мерки, така че сега те наброяват 200. Видът, обаче, още се смята за застрашен.

2. Синята игуана, най-нисък регистриран брой животни на свобода - 15

Може би има ирония във факта, че един от най-застрашените животински видове - синята игуана - е най-дълголетният познат гущер, като най-старият познат индивид е достигнал възраст от 67 години. Дължината на тези същества е около 1.5 метра с опашката. те могат да сменят цвета на кожата си от маскировъчно сиво до заплашително синьо, ако искат да обърнат внимание върху присъствието си.

От години игуаните са ловени за храна от подивелите котки и кучета, внесени в техния роден карибски остров, Големия кайманов остров. През 2002 година на свобода са останали едва 15 сини игуани. Тогава е проведена мащабната "Програма за спасяване на синята игуана", вследствие на която бяха развъдени и пуснати на свобода стотици екземпляри. Нещата още са "на кантар" - през 2005 година дивите сини игуани са едва 25. Все пак тези същества се оказаха изключително приспособяващи се и устойчиви на опасностите от кръстосването между роднини, което дава надежди на консервационистите.

3. Розовият гълъб от Мавриций, най-нисък регистриран брой животни на свобода - 10

На остров Мавриций в индийския океан живее най-редкия в света гълъб. Nesoenas mayeri вече е представен от 350 птици, но това е резултат от 2 десетилетия усилен труд за спасяване на вида. Птицата достига големина от 38 см, което е много за гълъб, и индивидите имат сходна окраска. Основните проблеми пред оцеляването на гълъбите са загубата на обитаемата среда и привнесените на острова маймуни - макак, които опустошават гнездата й. През 1990 година на свобода са останали само 10 розови гълъба, всичките гнездящи в една и съща горичка.

Проблемите не са отшумели напълно, защото популацията е плод на инбрийдинг (кръстосване между генетични роднини), комбинацията от мерки, включващи размножаване в плен, възстановяване на жизнена среда и контрол над естествените врагове, дава резултати. Без тези действия видът почти сигурно щеше да изчезне.

4. Скорецът от остров Бали, най-нисък регистриран брой животни на свобода - 6

Повечето от проблемите на тези птичета се коренят в тяхната красота - идеално бяла окраска с черни ръбове на опашните пера и синьо оцветяване около очите. това ги прави обект на системен интерес от страна на търговците на екзотични животни, следователно и на бракониерите.

Leucopsar rothschildi живее само на остров Бали в Индонезия. Броят на птиците спадна до 15 през 1990, покачи се на 50 поради усилията за спасяване на вида, а през 2001 година отново се срина до 6 заради бракониерството. Размножаването в плен даде резултати и през 2008 година видът наброява 106 възрастни екземпляра и 36 малки. По последни прогнози не е вероятно видът отново да залинее.

5. Рибката педер, най-нисък регистриран брой животни на свобода - 0, видът е възстановен от размножаване на екземпляри, отглеждани от хората

През 1972 година, въпреки обществените протести, езерото Педер в Австралия беше преобразувано в язовир, който задвижва хидроелектрическа централа. Заедно с другите вреди се предизвика и изчезването на уникалната малка петниста рибка, живееща единствено там. За последен път в оригиналното си обиталище тя е била видяна на свобода през 1996 година, и, впоследствие, по всички оценки вече е изчезнала. Видът обаче, по това време вече е бил спасен. няколко екземпляра успешно се размножиха в плен и с тях бяха "зарибени" две съседни езера. популацията в езерото Оберон, пусната през 1992 година, процъфтява, но втората, пусната в Стратгордън през 1997 година, оцелява, но не се размножава успешно.