Какви мръсни тайни крият домовете за сираци? Защо всички говорят за издевателства върху хлапета от приютите за деца с умствена изостаналост, но никой не смее да ги даде на съд? Ще има ли осъдени директори на сиропиталища заради злоупотребите, които са установени? Защо всеки пътq като се бърка в тази рана, всички предпочитат да извърнат глава и да забравят, сякаш това се случва в друг свят? "Стандарт" показва не за първи път грозната страна на действителността в приютите. И винаги реакцията е една и съща - "имаме стратегия" - от страна на институциите, и "това не се случва при нас" - от страна на домовете. Въпреки това ще продължим да търсим истината и още по-важно - да търсим сметка от онези, които искат да скрият мръсните тайни, а децата да живеят в мизерия, пренебрежение и като жертви на корупцията.

В България няма пари за нищо. Или поне така казват. Затова отвсякъде струи благотворителност и sms спонсорство. "Изпратете sms на кратък номер 1234 и едно дете в дом ще получи топъл обяд." "Изпратете sms на кратък номер 5678 и едно дете в институция ще получи нови обувки." "Изпратете sms на кратък номер 0000 и едно дете в институция ще остане там."

Никой всъщност не знае колко пари влизат в домовете за деца. Освен делегираните държавни бюджети, всеки дом получава и дарения в пари и натура, които много трудно могат да бъдат следени. Постоянно се дават някакви пари за подобряване на качеството на живот на институционализираните деца и накрая положението си остава едно и също. По данни от декември 2009 г. децата в приюти у нас са 7587. В този брой не влизат настанените във възпитателните училища и социалнопедагогическите интернати. Цифрата 7587 се разпределя между домове за медико-социални грижи за деца на възраст от 0 до 3 години, домове за деца, лишени от родителска грижа, от 3 до 18 години, домове за деца с умствена изостаналост и един дом за деца с физически увреждания. Общо 137 институции, от които, разбира се, най-голям е броят на домовете за деца, лишени от родителски грижи. В тези 137 дома държавата налива пари под различна форма, макар че вече от години се говори как подобни институции трябва да бъдат закрити

В началото на този месец шефът на Агенция за закрила на детето Надя Шабани обяви, че се работи сериозно по затварянето на домовете, като ще се започне с тези за деца с увреждания. Според нея грижата там не е адекватна, дори и тя да се получава от специалисти, които работят по места. Става ясно, че процесът по закриване на домовете е абсолютно неизбежен и необратим. Остава обаче въпросът защо финансирането на тези институции е все по-голямо и по-голямо с всяка изминала година.

През 2008 и 2009 г. една част от стандартите за детски домове, специални училища и социални услуги за деца в общността получават сериозно увеличение. Пример за това са възпитателните училища-интернати за деца, извършили противообществени прояви или престъпления, в които за едно дете през 2008 г. държавата плаща 6998 лв., 8837 лв. през 2009 г. и 9220 лв. през 2010 г. За сравнение - в помощните училища-интернати, в които учат деца с умствени увреждания от 7 до 18 г., стандартът за 2008 г. е бил 4137 лв., за 2009 г. - 5353 лв., а за 2010 е увеличен на 6116 лв. на дете. Домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи, на възраст от 7 до 18 г., в които живеят най-много на брой деца, годишният стандарт за 2008 г. е 3947 лв., за 2009 г. - 6710 лв., и за 2010 г. ще бъде 6106 лв. Не става ясно защо децата, извършили някакви противообществени прояви или престъпления, са субсидирани повече от децата с увреждания например, които се нуждаят от специални грижи и лекарства. В ход е лобирането на един тип домове за сметка на други.

Годишната издръжка на споменатите домове през 2009 е общо 78 359 856 лв. Даренията, получени в пари и натура, за 2008 са на стойност 5 743 426 лв., като домовете за медико-социални грижи за деца от 0 до 3 години са получили 1 711 609 лв.; домовете за деца, лишени от родителска грижа, от 3 до 18 години - 2 520 770 лв., и домовете за деца с умствена изостаналост и дом за деца с физически увреждания - 1 511 047 лв. Информация за даренията от 2009 г. не се открива към момента.

За да стане ясна схемата на финансиране на домовете, може би трябва да се обясни, че всяка община получава определена сума от държавния бюджет, която разпределя по пера според единните разходни стандарти за финансиране на делегираните от държавата дейности чрез общинските бюджети. Звучи по-сложно, отколкото е. На практика общината получава едни пари, които се смятат по таблици със стандарти, актуализирани всяка година при подготовката на бюджета, и работата й е да ги предаде към институциите, които трябва да получат парите. Само че това доста често не може да бъде контролирано много строго, защото общината решава, че може и да се пести от тези суми. Затова често се случва да бъдат отпускани някакви пари на домовете, но не всички, и после се оказва, че трябва да се участва в кампании, които да съберат средства, за да може децата в институциите да има какво да ядат. В този момент логично се появява въпросът защо няма пари и къде са те. Пари има, както става ясно, даже с всяка година се увеличават, може би малко на хаотичен принцип, но пари има. Оказва се, че някои общини прегласуват "заделените" от домовете пари за свои нужди. Преди време такава вратичка е имало със сигурност. Сега никой не знае дали това все още е възможно, но винаги може да се скатае някой и друг лев от строежа на дневен център вместо за 140 000 евро за 100 000 евро. И за това никой не е сигурен дали е правено, само дето е малко странно как дневен център харчи за изграждането си и 140 000 евро по програма ФАР. Да не говорим, че той се намира в много отдалечено малко населено място и не е изградена чисто нова сграда, а просто е реновиран бивш комплекс за битови услуги.

В цялата тази парична суматоха се забелязва едно леко небрежно отношение към парите и към грижата за децата в същия момент. Политиката е да не се оставят деца в домове и всяко семейство да има възможност или поне да му се предложи помощ да отгледа детето си в реална семейна среда. Само че парите, които се отпускат за помощи, обезщетения, детски надбавки и подобни субсидии, са намалени значително за сметка на парите, които се отпускат на домовете. Странно е, че бюджетът не поощрява семействата, а институциите.

Пълната неяснота по финансирането на държавните дейности се допълва и от факта, че тук-там се прокрадват институции, чиито функции не стават ясни на обикновения човек, който в крайна сметка с данъците си субсидира по някакъв начин цялата институционална вавилонска кула. Пример за такава неяснота са функциите на защитеното и преходното жилище. И за двете се отпускат едни и същи суми, но разликата между тях не е много ясна. Още повече че разпространеното мнение е, че защитено и преходно жилище са едно и също нещо. Дори и да не е така, няма откъде да се разбере.

В националната стратегия "Визия за деинституционализация на децата в Република България" се казва: "Независимо от вложените ресурси животът на децата в институциите от интернатен тип не става по-добър, а услугите по-качествени. Институционалната организация на живот не предполага наличие на доверителна връзка с един постоянен възрастен, индивидуална грижа, внимание и лично пространство за детето. Тя не може да задоволи основните потребности на децата и оказва негативно влияние върху тяхното развитие и поведение. Това, от своя страна, води до допълнителна икономическа и социална цена за цялото общество." Това всъщност е признание, че има нещо сбъркано по веригата което незабавно трябва да се ремонтира, но дано този път да не бъде с необяснимо харчени пари от делегираните бюджети.

Изводът е ясен - в България децата без родители са най-скъпите и най-лошо гледаните. Държавата като мащеха не само не се справя със задълженията си, но и обира данъкоплатците, под претекст че има много изоставени деца. Още един път ще повторим - никой не знае къде отиват 78 милиона лева бюджет за 8000 деца. Никой не признава, че дейността "гледане на сираци" се е превърнала в поминък за селища със затихващи функции. И никой не разбира защо, когато хората живеят трудно, как трябва системата на харченето на техните пари да се промени.