Има ли криза сред българската политическа класа? Това беше една от темите, коментирани от изтъкнатият журналист Иван Гарелов в неговото интервю с Димитрина Пандурова в предаването "Под лупа" на ТВ "Европа". Според него в близко време има шанс за очистване на обществото и политическата прослойка от "недосегаеми", но той е на мнение, че тези, които бяха посочени като такива, не са последното ниво на тъмните структури в обществото. Г-н Гарелов изрази и известно опасение от бавния ход на реформите в другите области освен сигурността и борбата с престъпността. Той, обаче, не смята, че скоропостижните промени в кабинета "Борисов" са лош знак и защити тази позиция с аргумента, че смяната трябва да се извърши преди дадена личност да стане непоносима за хората.



-Политиците по време на кризата и кризата сред политиците. С тази метафорична игра на думи ще започнем разговора с Иван Гарелов. Една от последните акции - „Недосегаемите” - изплува името и образа на Христо Ковачки...Вашия коментар?

- Аз мисля, че над тези недосегаеми има още една категория недосегаеми. Ние всички гледаме на тези акции като на американски филм. А нас ни обират посред бял ден. И тази случка с учителката, която обра банка – доста странен случай. Тя го прави по нужда, не за да забогатява. Какво общество сме ние, че са тръгнали и учителките да обират, нещо не е в ред. Започва да господства закона на джунглата. Министърът обеща, че ще вземе мерки за обирджиите на къщи и дворове. Засега няма.

-Обирите са и на друго ниво. Монополите и банките ни обират. Добре, вие казахте, това са по-ниските етажи. А до онези най-избелените и скъпи якички?-Има шанс в близките месец – два да се случат някои неща. За пръв път, това е прецедент, ще бъдат съдени министри от предишно правителство. Каква е вероятността, че ще бъдат осъдени – не знам, но самият факт, че ще бъдат съдени е прецедент. По този начин бих казал, че се открива един нов етап в политическото ни развитие през последните двадесет години. Досега не бяха закачени бивши управляващи, защото утре те ще са бивши. Предполагам, че тези три процеса срещу министрите ще доведат до голяма конфронтация. Партиите от Тройната коалиция ще се опитат да ги защитят и да ги превърнат в някакво лично отмъщение, като жертви и т.н. От изхода на тази битка за обществено доверие ще произлязат много важни неща. Две са нещата, от които зависи дали ГЕРБ ще остане на гребена на всеобщото доверие у хората, с което се ползва – това е дали управляващите ще удържат докрай на думата си за справедливост и за възмездие и втората е дали ще бъдат ефикасни в тези антикризисни мерки, които сега се обсъждат. След месец-два ще се усети накъде вървят нещата.

-Имаше голям дебат за начина, по който се води тази битка с престъпността. Така ли трябва да изглежда наистина тя? Тази медийност, която толкова много й се даде – пречеше ли или по-скоро помага. Защото вие одобрявате акциите на министъра на вътрешните работи и премиера, но да се разграничим ли от тази медийност?

-Тази тема беше много дискутирана. Дори как са осъществени арестите изместиха темата за схемите, поради които има задържани. Но пък не може да се говори за нарушаване докато не чуем присъдите. Аз мисля, че намеренията вероятно са били добри, тук личат едни пиарски усилия на киномотографистите на МВР, които са искали да покажат нещо превантивно. Ефектът е точно обратен. Виждаме, че има едно нарушение на човешките права. Така не се прави. Дават се аргументи на защитата и нещо друго – тази грубост не поражда чувство на удовлетворение, както може би предполагат тези пропагандисти в МВР, а по-скоро чувство на съжаление. Ние сме настроени така, че към по-слабия изпитваш някакво съжаление.

-В един ваш коментар четох, че у нас власт и престъпници са в един общ кюп, в който всички гангстери, политици, корумпирани магистрати, продажни журналисти така са се оплели в общата грабителска мрежа, че дори шофьорите и любовниците са им едни и същи. Разплитат ли са тези връзки, нещо променя ли се?

-В кюпа лесно се влиза, но трудно се излиза. Обикновено излизат с краката напред. Но хората от този кюп са наистина взаимно обвързани. Но от време на време стават някакви грешки и някои неща започват да се разплитат.

-Политиците по време на кризата виждаме какво правят. Дали това говори, че има криза и при политиците?

-Не, за криза не можем да говорим. По-скоро имаше някакви елементи на управленска криза. В този срок от една –две седмици, когато се обсъждаха антикризисните мерки, не знам защо министър-председателя реши да отиде на не чак толкова важно посещение в чужбина и на тази маса на преговорите предложенията се поставяха, махаха и всички бяхме изтръпнали от ужас, защото днес ще се засегнат една прослойка, утре друга, на другия ден – трета. Почти всички слоеве бяха засегнати и у хората се създава едно неприятно усещане. Това напомняше на хаос и анархия, в която правителството като че ли го няма. Като че ли никой не управлява кораба. Няма и капитан. Мисля, че те изпуснаха много в този момент. И последиците продължават. Виждаме, че има едно отдръпване в подкрепата на "Синята коалиция". Не напълно, но много по-резервирани са. Според мен правителството на ГЕРБ има нужда от много по-сериозни корекции. Да се хване в ръце и да се усети, че има власт. И да се види, че има визия. Защото така разхвърлени сбор от идеи не звучи сериозно... те есента имаха по-добра антикризисна програма. Този данък „лукс” е чисто популистки ход.

-"Синята коалиция" наистина дадоха "на заден". Защо сега? Защо по този начин и можем ли да търсим нещо задкулисно в този ход?

-То е толкова задкулисно, че всички го знаят. По принцип подкрепата на "Синята коалиция" и особено на Иван Костов за това правителство е ясна. И той го е заявил – те подкрепят, но само за неща, които одобряват. Въпросът е какви са скритите мотиви на Иван Костов. Естествено е ясно, че той си гледа своята партия. Ако той стопроцентово застане зад ГЕРБ, той ще се обезличи. При следващи избори той няма как да влезе. Поради това той пази една дистанция и дебне своя момент когато ще каже "вижте сега, от вас нищо не става, ние се отделяме", за да обере точките в следващите избори и евентуално "Синята коалиция" да бъде водещата партия. Това беше горе-долу позицията на НДСВ в Тройната коалиция. Само че аз очаквах момента, в който Костов ще започне да се отделя от ГЕРБ доста по-късно. Изведнъж се развиха много динамично събитията и той усети, че може да изпусне момента. Виждате, че той заявява нещо, в което той е прав и не е прав. Както и Борисов е прав и не е прав. На формално равнище и двамата са прави. Костов е прав, когато казва, че те не се допитват до тях, когато правят антикризисните мерки и защо в такъв случай се иска тяхната подкрепа. Борисов е прав, когато казва, че управлява самостоятелно и, ако не бъде подкрепен, е готов за нови избори. Да, обаче какво става на същественото равнище. Тезата на Костов, която той прокрадва непрекъснато е, че най-реформаторското правителство е било неговото.

-СДС. Обаче Бойко Борисов казва точно обратното...

-Ами не е така точно, нали? И това правителство на сините има с какво да се гордее и има с какво да се срамува. Бойко Борисов също не е прав да казва, че те са най-големите реформатори. Не е така. Правителството на ГЕРБ трябва ясно да си даде сметка какво означава реформа. Реформа означава когато в даден сектор ти правиш такива структурни промени, които са болезнени, от които можеш да получиш временен спад на популярността, но които са полезни за обществото в по-дългосрочен план. Но и ние виждаме, че страхът от това да не загуби популярност го кара Борисов непрекъснато да се отказва от една или друга реформа. Например в здравеопазването. Много близко е до ума, че тези болници трябваше да се закрият. Те не го направиха. Съпротива имаше и те я спряха. И общо взето спират всички реформи от страх да не би да са непопулярни. Беше много просто – просто трябваше да покажат автобусите, с които трябваше да превозват хората до другите болници. И щеше да има успокоение. Припомням ви реформата, която направи Даниел Вълчев в образованието. Много тежка реформа беше. Той издържа на такава стачка – най-масовата стачка в новата ни история. Той какво направи ? Той показа микробусчетата и съпротивата постепенно се отслаби. В момента в министерството на образованието върви истинска реформа. Сергей Игнатов е наистина човек – реформатор. Той обаче въобще не популяризира мерките си. Утре ще има и той съпротива. Не е прав Борисов когато казва какво е направил... да, той направил усилия в сигурността и това се вижда. Но реформата означава промяна, промяна на статуквото и наистина тук правителството търпи голяма критика. Не трябва да отстъпва, иначе каква е ползата от това, че се ползва с толкова голямо доверие? Само правителство, което се ползва с много високо доверие и то в първите една-две години от своето управление може да направи реформа. След втората година започваш да мислиш за следващите избори и нещо, което не е популярно, не посягаш към него.

-Това е добър съвет. Между другото, искам да ви попитам "Синята коалиция" имат ли друг ход, има ли опасност от това отдръпване в един момент те да заприличат на Яне Янев и РЗС и да получат повече негативи, отколкото позитиви?

-На Яне Янев никой не може да заприлича. Той е уникален. В смисъл такъв, че първо му е друга играта. Според мен, аз смятам, че той играе не своята игра, а и самият той е колоритен. Тук е много опасна играта, за която вие споменавате. Това е наистина... да дебнеш момента така, че да не увиснеш... Засега "Атака" подкрепя ГЕРБ и ГЕРБ може да управлява с подкрепата само на "Атака". И изведнъж се оказа, че си излишен, че не си в играта. Докато при "Атака" може да не са в управлението, но са във властта. Но въпросът е доколко твоите хора ще уважават мярката или обратно, ще спрат да те уважават заради твоето отношение с управляващата партия.

-Да, според мен това е много важен въпрос, който според мен Костов започва да изпуска.

-Не, не смятам. Аз смятам, че той си играе играта блестящо.

-И ще овладее ситуацията?

-А, дали ще я овладее, не знам.

-Това е от едната страна – полуопозиция и полуподкрепящи. От другата – имаме абсолютно чистата опозиция и в лицето на левицата и на ДПС. Интересно е какво ще стане в ляво. Татяна Дончева даде сериозна заявка с този граждански проект.

-Вие го оценявате като сериозен?

-Така си мисля...поне да отцепи едно сериозно „парче”...виждате колко хора я подкрепят. Или греша?

-Първо не говорим за отцепване. Тя самата не претендира за отцепване. Второ, аз съм скептично настроен, когато се вкарват спортни фигури в политиката и да смяташ, че те ще те направят популярни. Тя самата си е достатъчно популярна, но тя е популярна като коментатор на левицата, а не като водеща фигура. Струва ми се, че процесите в левицата са дълбоки. Те са обречени поне два мандата да бъдат вън от властта. Това за мен е сигурно. Не виждам обаче да се използва за някакви оздравителни процеси. Сергей Станишев се закрепи във властта, но маниера, който той извади на опозиционност, не говори, че той си е взел някакви бележки от катастрофата, която претърпяха преди избора. Той смята, е може да говори с езика на Бойко Борисов, а не може да говори. Не е професионална, не е компетентна критиката, която упражняват от БСП. ДПС си водят много тънка и сложна игра. Тя е различна от тази на БСП. Аз лично предпочитам когато слушам аргументи от типа на експертите от НДСВ – която е партията, която отпадна от Тройната коалиция, но те винаги говорят професионално. Чисто експертно. Това може да не носи някакви позитиви на партията, защото хората ги гледат като експерти, а не като политици, но тяхната критика е по същество.

-А това дали ще ги върне пак в политиката?

-Според мен една такава партия като НДСВ, която е умерена, центристка, либерална ще липсва в политическото пространство. Казвам го и затова, защото мисля, че следващото управление ще бъде вероятно управление на десните, без да има доминираща партия, каквато сега е ГЕРБ. По-скоро това ще бъде управление на по-малки проекти.

-И последен въпрос. Настоящият кабинет е с най-много промени за много кратък период. Смятате ли, че това ще продължи до края предвид заявката на Бойко Борисов, че на „наши” и „ваши” няма да се спестява нищо.

-Аз в това не виждам абсолютно нищо лошо. Ние смятаме, че един човек, ако е бил министър и го махнат – това е катастрофа. Не е така. Трябва да ги махаш още когато не са стигнали до края и хората да не могат да ги понасят. ГЕРБ за първи път управляват и нормално е някои да са сполучливи, други да не са. Това е толкова логично и разбираемо, че аз не виждам нищо лошо в това.