Конституционния съд сам си създава противоречия, тъй като той едновременно казва, че не може правителството да намалява разходи, но от друга страна казва, че правителството трябва да спазва целта за съответни дефицити, заявява в интервю за телевизия "Европа" икономистът Лъчезар Богданов, икономист от "Индъстри уоч". Според него решението да се съкратят общите бюджети на всички министерства и ведомства е една от добрите мерки на правителство, както и по-активната приватизация, арендуването и отдаване под наем на държавно и общинско имущество. Има доста дребни мерки, които са безсмислени, казва Богданов.

-Ще се реже ли по-драстично от държавното харчене и не се ли прескача решението на Конституционния съд (КС), който обяви за незаконна една от предвидените мерки за 10 % орязване на разходите на държавните ведомства за тази година?



-Искам да кажа, че Конституционния съд сам си създава противоречия, тъй като той едновременно казва, че не може правителството да намалява разходи, но от друга страна казва, че правителството трябва да спазва целта за съответни дефицити. Как да спази и двете едновременно? От друга страна бюджетът се гласува на годишна основа. И според мен абсолютно приемливо и допустимо изпълнителната власт в рамките на тази година да си управлява текущо потоците и в края на годината да се стигне до изравняване или изпълнение на бюджета. Между впрочем Тройната коалиция преди края на мандата направи точно това – засили харчовете в някои министерства преди юни-юли 2009 г., т.е. точно обратното на това, което сега ще прави настоящето правителство. И тогава това не се прие за нарушение на конституцията. Това наистина е управление на паричния поток в рамките на годината. Ясно е, че ако правителството наистина иска да ореже разходите на всяко едно министерство или на някои от тях в рамките на годишния бюджет, то трябва да мине през санкция на НС, т.е. през актуализация на бюджета. Но тъй като бюджетната ситуация е доста сложна и вече доста проблематична, а очевидно една такава процедура по актуализация на бюджета отнема време, правителството казва така – ние вероятно ще актуализираме бюджета по-нататък, когато направим по-точни разчети, но докато не го направим, все пак ще ограничим текущото харчене на министерствата и ведомствата временно, докато видим с колко ще предложим на НС да съкратим бюджетите, разбира се съобразявайки се с решението на КС.

-Т.е. това е единствения ход, така ли излиза?

-Единствения възможен бърз ход. Другият ход е правителството да влезе в процедура на актуализация на бюджета, но това според мен, би отнело поне два месеца и за тези месеци министерствата и ведомствата ще си харчат парите по-старому, а както видяхме между впрочем, когато „замириса” на икономии и на затягане на колани министерствата като че ли много бързо се активизираха да харчат...Видяхте прословутия случай с работното облекло. Когато тази мярка се появи в плана на правителството, два дена след това се оказа, че доста министерства ударно са похарчили тези средства, за да не ги засегне тази мярка. Очевидно е, че ще има голяма съпротива в рамките на всяка администрация, която е очаквана – никой не иска да му режат придобивките от заплатите и от възможностите да харчи. И затова трябва много силна политическа воля на високо ниво да се случат тези мерки, които целят да стабилизират бюджета така, че да не влизаме в новините след няколко месеца като следващата държава, на която и предстои фалит и евентуално помощ от МВФ.

-Троен ще бъде размерът на данък яхти, самолети и хеликоптери. Мисля си, че това ще касае само яхтите, защото не знам дали някой разполага със самолет или хеликоптер. Струва ми се доста популистки ход.

-Това стана вече обект на разговори. Това е местен данък. Когато правителството предложи тази мярка, то вероятно е знаело много добре, че това би означавало по-големи приходи в общините, което разбира се означава, че общините веднага ще ги похарчат, тъй като те имат независим бюджет. На практика това е един своебразен опит да се „купи” подкрепата на общините, като им казват, че ще им предвидят те да вземат повече от имуществени данъци. Това по никакъв начин не спасява бюджета, тъй като в момента, в който влезе допълнителен приход, общините веднага го усвояват. Това не решава проблема на фискалната стабилност. Трябват ни мерки, които или режат разходи, или увеличават приходи, без да увеличават разходи.

-От тези 60 мерки имаме ли такива?

- Безспорно решението да се съкратят общите бюджети на всички министерства и ведомства е такава мярка. Също така по-активната приватизация, арендуване и отдаване под наем на държавно и общинско имущество. Т.е. има ресурси правителството да увеличи от една страна приходите си без да вдига данъчните ставки. Разбира се, съкращаването на разходите е съществено – това е най-възможната голяма икономия, но трябва да гледаме и на други икономии. Доста от дупките в социално-осигурителната система също биха могли да бъдат частично „запушени”. Една от последните дискутирани мярки е за болничните листове. Проблемът ясно беше заявен от управителя на НОИ Христина Митрева, която обяви, че разходите за болнични рязко са се увеличили. Очевидно има схема на източване. Също проблем има с майчинството, след като много бременни си плащат със задна дата и декларират по време на майчинството по-високи доходи от реалните. Говорейки за социалната политика има две общи разсъждения за реформа. Социалните права на гражданина трябва да отговарят на два прости критерия: да не могат лесно да се превърнат в схема за злоупотреба и не трябва да бъдат така формулирани, че да има хора, които да им е по-лесно да живеят от помощи, отколкото да работят.

-От тези 60 мерки какво ви притеснява и какво мислите, че не му беше сега времето и какво въобще не трябва да бъде включено?

- Има доста дребни мерки, които са безсмислени. Правителството не трябва да губи фокус от големия проблем. И първия краткосрочен голям проблем е да гарантира финансовата стабилност, т.е. да се върже бюджета. И проблема с мерките е, че те бяха наречени „мерки за справяне с кризата”. И там фигурират най-различни неща, които нямат пряко отношение с бюджета и имат пожелателен характер и не са полезни или вредни, но „размиват” фокуса на дебата. Аз по-скоро бих се радвал ако правителството каже добре, имаме 60 идеи, но първите две седмици ще работим по 5 мерки и те ще са най-важните и най-големите. Трябва да се започне от най-важното.

-Има ли опасност от наказателна процедура от Брюксел заради обявения свръх дефицит, който бил за миналата година 3.7 на 100, както твърди Симеон Дянков или тук малко се преекспонира въпроса?

-Теоретично има възможност, но ние не сме членове на Еврозоната и тази процедура за нас основно би се изразила в това - Комисията да поиска от нас обяснение защо се е случило и българското правителство да поеме някакви ангажименти и да обясни как ще се справи с този дефицит. Важно е да не гледаме в миналото, а да виждаме какво се случва в момента.

-Има ли опасност ситуацията да излезе извън контрол?

-Опасността е политическа. Управлението на бюджета е изцяло зависещо от правителството. Това правителство се радва на високо доверие все още. Т.е. не може да има извинение, че някой му пречи в това отношение.

-По темата за Еврозоната. Това, че сега се отказваме за 2010 г. това до къде ще ни отведе и трябваше ли да го правим?

-Доста странна постъпка на премиера. Според мен постави в изключително неудобно положение финансовия министър, който от доста време обяснява, че това е една от дългосрочните цели. Тука може би не икономисти трябва да тълкуват защо така се случи.

-Един коментиран въпрос по-скоро навън отколкото у нас - за бюджетните дефицити и публичните дългове, които има и Гърция и Португалия, Испания и др. дали ще сринат еврото и, дали има опасност от разклащане на еврозоната?

-Тези процеси се случват, когато се води безотговорна фискална политика. Всички пакети от стимули, които направиха в тези страни, дойдоха от огромното количество напечатване на пари. Централните банки финансираха правителствата, за да изпълнят тези пакети, а не защото беше икономически обосновано. Това е проблем на глобалната икономика, включително и на еврозоната. Между впрочем еврото загуби сериозен дял от стойността си спрямо долара, който беше в изключително критична позиция преди два – три месеца. И еврото спадна дори спрямо долара.