Развитието на "зелен" туризъм ще даде възможност на икономиката на България да се развива на по-бързи обороти. Това коментира при откриването на екофорум тази сутрин министърът на икономиката Трайчо Трайков. Това изречение звучи като антикризисна мярка в дългосрочен план. Само дето не е сред 60-те, одобрени от правителството и по тези въпроси се говори само при откриването на форуми.

Как се прави "зелен" туризъм при огромното презастрояване, което се случи, трябва ли държавата да пише стратегия по въпроса или пък инвеститорите в туризма и без нея могат да правят бизнес по-екологично, как появата на перки из цялата страна /под формата на ветрогенератори/ се вмества в понятието "еко"?

По тези въпроси разговаряме с Любомир Попйорданов, председател на Българската асоциация за алтернативен туризъм.



Българският туризъм е един от най-безотговорните бизнессектори в България. И то е всъщност, ако трябва да сме точни, възложителят на цялото това презастрояване, на незаконното изсичане на гори в Пирин, доста неща са се случили в Рила. Разбира се, тази оценка не трябва да тежи върху всички, работещи в туризма, няма да е справедливо към къщите за гости, към семейните хотели, към отговорните бизнеси, към отговорните туроператори, които също съществуват. Те не могат да носят солидарно тази вина. Доколкото не са били публично изразени техните мнения, те имат някаква отговорност. Но вината, всъщност бих казал, че е дадената възможност от държавата бизнесите да реализират своите инвестиционни намерения по един недопустим начин. И това не е МИЕТ, цялата администрация има отношение към това нещо.

Доведе ли презастрояването до по-сериозен отлив на туристи?

Това презастрояване първо доведе до свръхпредлагане на легла, което пък доведе до едно следващо падане на цените на тези легла, има и спадане на заетостта. Това е процес, който е изключително неприятен и води до спадане и на рентабилността, до обезсмисляне на това занимание. Лошото е, че презастрояването като цяло е свързано с унищожаване на природен ресурс, което в известен смисъл означава трайно влошаване на качеството на природата в България, макар и не в цялата страна, а в определени точки. Това дава отражение върху имиджа на България като страна, в която природата не се уважава. Това вече има отражение върху целия туристически бизнес и цялата бизнес среда. Това е индикация, че в България инвеститорите могат да правят всички.

Миналата година, в разговора ми с един архитект, научих неговото мнение по въпроса с презастрояването, което поне на мен ми звучи интересно. За да не стигнем до стъпките, които предприе Испания – събаряне на сгради – там, където има презастрояване, тези курорти да се пренасочат, да се превърнат в друг тип центрове – например хазартни центрове. Още повече, че много чуждестранни туристи идват в България именно заради възможностите да играят хазартни игри. Вие споделяте ли това мнение?

Това очевидно е една ниша, защото хазартът е забранен в много страни, но ние хазарт ли ще развиваме или туризъм? Това е същността на въпроса. И защо трябва да унищожаваме най-хубавите места в България, да ги правим недостъпни за българите и някакъв вид запазени параметри за определени хора. Но надали и хазартът в България е на равнището, което хората търсят. Може би цените са някакво предимство за този пазар, но това не бива да бъде причина да оставяме нашето природно наследство да се руши по този начин. Това не е устойчиво и не е в интерес на българите. В случай не говоря дори за българския туризъм, а за българите изобщо, за днешните и утрешните поколения.

Връщам се на темата за „зеления” туризъм. В мода ли се превръща той? Какви са най-честите „зелени” мерки, които предприемат хотелиерите и ресторантьорите?



Това не е мода, това е една добре пресметната икономическа възможност. Става дума за ефективност и за вглеждане в съвременните тенденции, в очакванията на пазара. Всъщност, тези, които не се ориентират натам, те ще загубят. Това е реалистична оценка на промените на световния пазар, които текат много бързо. Всъщност, екологията в момента е първостепенна грижа и на самолетопревозвачите, и на производителите на автомобили. Туристическата индустрия е един от най-големите замърсители и въглеродният отпечатък е изключително негативен. Има такива изследвания, най-голяма вреда носят уикендовите пътувания, защото хората използват много активно своите автомобили за много малки разстояния, с голяма скорост, по един съвсем друг начин, отколкото в градска среда. Това не е като продължителните ваканции. Но какво правят всъщност мениджърите? Въвеждат се енергоспестяващи технологии, технологии за спестяване на вода. Само една известна хотелиерска верига в България за миналата година е спестила 20 милиона евро от въвеждането на такива технологии. Малките хотели и къщи за гости са много по-затруднени в избора си да правят нещо, но също могат да направят изолации, да въведат тоалетни казанчета за спестяване на вода, да сложат енергоспестяващи крушки, да направят разделно събиране на отпадъците. Това са неща, които са по силите на всеки. Да се опитаме да работим срещу създаването на нови отпадъци и да се опитаме да използваме отпадъчните материали по друг начин. По този начин ще ограничим нашият въглероден отпечатък. Може да се насърчава и ползването на обществен транспорт. Само че в България това не е още на нивото, което един турист би желал. Има различни възможности. „Зелена къща”, което е проект на асоциацията за алтернативен туризъм, е насочена именно към сертифициране на малки къщи за гости и семейни хотели, собствениците на които имат това мислене, интересуват се от българската кухня, от българските кулинарни специалитети, с използване на храни и продукти с органичен произход и прекрасни вкусови качества.

Като говорим за замърсяването, има ли в България конкретни екологични изисквания към играчите в туристическата сфера? Има ли проявена воля за налагането на такива изисквания?

Мисля, че няма нещо друго, освен че се плаща сериозен данък „смет”. Проблемът е, че не е в областта или от възможностите на туристическата индустрия като цяло да реши въпроса със сметосъбирането и обработката на отпадъците. Не се обработват, няма мощности. Но хотелите могат да правят доста неща – по отношение на офисите си, могат да предпочетат да купуват български храни от блискостоящи до тях производители, за да се избегне въглеродният отпечатък, могат да изберат да купуват продукти без пластмасови опаковки. Разбира се, има и неща, които да се направят в законодателната област. По-скоро, нещото, към което ние апелираме, е да има възможност за преференции или ако щете – намаления в данъците на тези производители, доставчици, предприятия, къщи за гости или хотели, които реално правят усилия в областта на опазването на околната среда. Това са неща, които могат да се установят, да се сертифицират. Така ще се насърчат добрите практики в България. А след това, след като пазарът се информира, ще направи своя избор. По този начин може целият бизнес да стане по-отговорен. Всъщност, ключът е в предприемачите. Трябва да ги накарем и ние – като потребители – да си свършат работата и също да гледаме отговорно.

На предприемачите, обаче, им трябват и пари. Има ли възможност, например, проекти за развиване на зелен туризъм да бъдат финансирани с европейски средства, защото в момента кредитите са по-трудно достъпни?



Тези възможности съществуват – по програмите за развитие на селските райони и регионално развитие. Проекти има и в екологичното министерство. Те са свързани с развитието на „зелен”, отговорен туризъм, основно с по-малки обекти. „Зеленият” туризъм не е само къщи за гости, места за настаняване и малки хотели. Това е също инфраструктура, и то не само асфалтови пътища, а маршрути, пътеки, които да са почистени. Те се използват за вело туризъм, за пешеходен туризъм. Особено интересно е, че България и Европа гледат сериозно на Дунав като дестинация и специално внимание ще бъде отдадено на долното течение на реката в следващите 10 години. Дунавските страни, особено Румъния и българия, са сред най-бедните в Европа и със специални програми ще се насърчава сътрудничеството между тях и развитието на прилежащите към Дунав техни територии, в които може да се развива туризъм. Може да се развиват къмпинги – къмпингът може да бъде изключително отговорно направено място за настаняване, добре направено, качествено, екологично. Това е една инфраструктура, която почти е изчезнала в България. Виненият туризъм, тематичните пътувания, пътищата, свързани с виното и самото развитие на винения сектор също могат да бъдат една посока за инвестиции и за търсене на средства от европейските програми.

Като споменахте винен туризъм, миналата година вече несъществуващата Държавна агенция по туризъм представи маркетингов план за разработване на дестинации за винен туризъм в България. Имате ли представа докъде е стигнала работата по този план, защото освен тази единствена пресконференция друго след това така и не се чу.

Ние в момента правим едно издание, което ще излезе за „Зелени дни”. Това издание се казва „Устойчив и отговорен туризъм”. Възложихме на един журналист – Любомир Бояджиев, да напише текст за виното и срещата му с туризма, която в България все още не се е случила. Има много примери за псевдо винени продукти. Има малко добри примери. Той всъщност ми каза за тази пресконференция, която аз дори не съм регистрирал, че има такова нещо, такава стратегия. Бих казал, че агенцията, а вероятно което и да е министерство, може да има отношение към рекламата на този продукт, но правенето на продукта е въпрос на предприемачите, на срещата между произовдителите на вино, които трябва да разберат какво е винен туризъм. Най-добре е да отидат в съседни държави, в Европа, не е нужно да ходят много далече – в Италия, Франция, Германия, Австрия дори. Така те ще видят какво е виненият туризъм, какви са очакванията, как той се случва и какво е значението на винения туризъм за реализацията на тяхната продукция. Но тук има нужда от среща между винарите, информационни центрове и местни инициативни групи за развитие на съответните региони и туристическия бизнес. От развитието на винен туризъм регионите ще спечелят, ще станат по-популярни. Виното и храните, хубавите храни са носители на приятни емоции. Така производителите, вместо да търсят по-големи пазари, ще имат и повече възможности за директни продажби. Практиката е, особено във Франция, над 40% от продукцията на винарите да се реализира чрез директни продажби именно свързани с винения туризъм. Производителите си заслужава да се замислят.

В кои региони на България са се ориентирали към развиването на еко туризъм? Кои региони в страната имат потенциал, но не са разработени?

Регионите, които са най-напред, по естествени причини и причини, свързани с природното наследство, защото еко туризмът преди всичко е свързан с пребиваване в неорганизирана и дива природна среда, са планинските райони. Това са Родопите на първо място бих казал, Рила и Пирин, Стара планина. Има и в Странджа, възможности има бих казал в дунавския регион и ще има и средства, които ще идват директно от Европа за развитие на прилежащите към Дунав общини и територии. Една значителна част от страната – 40 или 50 процента – може да поеме и може да бъде интересна за този вид туризъм. Това зависи от въображението и креативността на предприемачите. Трябва да се изгради култура на предприемачите. Нашата асоциация за алтернативен туризъм, за съжаление, не може да компенсира липсата на политика и разбиране на всичко това, за което говорим. Има нужда от план за развитие на планинските и селските райони на България по един устойчив и отговорен начин. Това може да бъде направено със закон, както е било направено в следвоенна Франция. Там има една голяма приемственост и туризмът в тези райони се е развивал, за да не напуснат местните жители регионите, за да се върнат в тези райони и да се предизвика вътрешният пазар. В момента това са едни проспериращи райони, в които има малки и средни бизнеси и които не се страхуват от кризата, не са на издръжката на държавата.

Има ли статистика колко са „зелените” къщи в България и колко би струвало преобразуването на една къща за гости или един малък, до среден хотел в еко?

„Зелените” къщи са регистрирани и сертифицирани от асоциацията за алтернативен туризъм, това е наша инициатива от 2008 г. В момента премина втора комисия и на 16-ти април ще бъдат връчени новите 12 сертификата. С тях общият брой на тези сертифицирани обекти ще е 35 или 36, ако не греша. Бройката няма да е повече от 40. Все пак, става дума за обекти, които са направили реални усилия да бъдат отговорни. Не става въпрос само за гостоприемство, не става въпрос за използване на местни храни и на местни продукти и уважението на месните традиции. Става въпрос за реални усилия, не за грандиозни инвестиции. А какво би струвало? Смятам, че трябва да гледаме рентабилността, икономическата ефективност. Реализирането на спестявания от отпадъци, от пари за вода или за ток мисля, че са една добра причина да се направят такива разходи. Ако говорим за една къща с 4 – 5 стаи, смятам, че ако трябва да се направи и някаква изолация, с 3 – 4 хиляди лева могат да се направят някои основни неща. А с 10 хиляди лева вече могат да се направят много повече неща. Това не са някакви колосални суми. Иначе, ако говорим за правене на пасивна къща – тук инвестициите са от порядъка на 80 – 100 хиляди евро минимум. Тук е важно да се каже, че в Европейския съюз вкарването на еко технологии ще бъде задължително от 2020 г., а сега е 2010 г. Така че е добре да започнем да правим нещата отсега, а не да чакаме 2020 г. Има закони, които трябва да се приемат за новото строителство, свързани с туристическите обекти. Това се е случило и е решено със закон в Гърция – наш конкурент в туризма. Това е въпрос на едно решение. Така ще направим и лавината от инвеститори по-отговорни, ще се спре лавината от желаещи да строят и ще ги насочим в посоката на новите изисквания, на новите поколения консуматори, които искат края тях да няма толкова щети за природата.

Как влияе изграждането на съоръжения за възобновяеми енергийни източници върху еко туризма? Регистрирани ли са проблеми в зони за „зелен” туризъм заради подобни съоръжения?

Това влияе, особено е актуален въпросът за Добруджа, но и за други региони на страната. България има един ангажимент със създаването на такива енергоизточници. От друга страна, искам да кажа нещо, което пропуснахме в разговора до сега – пейзажът се унищожава тотално от такива съоръжения. А пейзажът е първостепенен ресурс за туризма изобщо. Има много страни и територии в Европа, които са отделени като световно наследство именно заради своя пейзаж. Ние какво чакаме всъщност? Кога ще се замислим за опазването на нашите пейзажи? Какво точно печелим и кой печели от тези съоръжения и какво губим всички като общество и като туристическа дестинация? Вятърните перки са грозно съоръжение, то загрозява черноморското крайбрежие. Знаете, че там имаше степна растителност. Тези съоръжения унищожават степната растителност, унищожават популациите на птиците, опасно е за миграцията. Твърди се, че перките спират миграцията, но тя е продължителен процес. Птиците преминават по тези пътища в продължение на хилядолетия и ние позволяваме да се извършат едни нарушения на директиви, свързани с опазването на хабитати, на коридорите за дивите животни, които са световно значими за еко системата. Ние като асоциация не подкрепяме, защото смятаме, че този вид съоръжения, когато не са в някакъв пущинак, който не може да има друго добро поле за развитие на дейност. България е една много красива страна, която трябва да запази своя пейзаж, да запази своето био разнообразие. Това означава, че страната ще се запази и като хубаво място за живот. Това е първостепенното нещо, което ние губим, когато не проучваме цялостно ефектите от такива съоръжения.

Има го и другия момент – че според изискванията на Европейския съюз енергията от възобновяеми източници трябва да достигне 16% от общо произвежданата. Какъв трябвада бъде компромисът в случая?

Водноелектрическите централи също произвеждат енергия от възобновяем източник. Нека се замислим. Има много неща, които трябва да изпълним към Европейския съюз. Ние, за съжаление, изпълняваме нещата лобистки. Трябва да разглеждаме целия контекст на нещата, които трябва да изпълним към Европейския съюз, но и тези, които са важни за нас, за нашето общество. А дебатът какво е важно за българското общество продължава да не се случва. Парламентът не е мястото, от което ние можем да си създадем представа какво е важно за българското общество, слушайки нашите депутати. Нямаме впечатление, че на хората, които са там, това е ясно. От техните решения също не оставаме с впечатление, че българският национален интерес е добре защитен. Тук е мястото на гражданското общество. Всички ние трябва не просто да гласуваме, а да бъдем активни и ако трябва да се върнем в началото на разговора ни – всеки да бъде вничателен към своя личен екологичен отпечатък на мястото, където живее, където работи и в дните, в които пътува за удоволствие.