Малко са по-големите научно-технически предизвикателства от това да се създаде машина със самостоятелно съзнание. Някои смятат, че с това не можем да се справим и няма да успеем изобщо. По-смелите изследователи на приемат това и, засега, не могат да бъдат опровергани и неглижирани. "Трябва да приемем машинното съзнание като едно от големите си предизвикателства, каквото бе, например, стъпването на човек на Луната" - подчерта Антонио Челла, специалист от университета в Палермо, цитиран в статия в "Ню сайънтист".

Може би най-близко до целта, засега, е софтуеърът "Intelligent Distribution Agent" (IDA), изграден през 2003 година от Стан Франклин от Университета на Мемфис, Тенеси. IDA преназначава моряците от флота на САЩ, след като те приключат своите мисии, дежурства или задачи. За целта програмата "жонглира" с генерални приоритети, длъжностни изисквания, промени в цените и нуждите на самите моряци.

Както при хората, IDA има "съзнателно" и "подсъзнателно" ниво на обработка на информацията. при подсъзнателното тя мобилизира софтуеърни "агенти" за събиране на данни и действия с тях. Тези "агенти" се съревновават за достъп до "съзнателното" работно поле на IDA, където взаимодействат помежду си и се вземат решенията. тази година беше завършена осъвременена версия на IDA, наречена "научаваща" - "Learning IDA" (LIDA). Тя може да се учи от това, което достига "съзнателното" й ниво и така се усъвършенства при вземане на бъдещите решения. Системата има и нещо като софтуеърни "емоции", които представляват високоприоритетни цели, направляващи я в процеса на вземане на решения.

Друго постижение се появи в областта на създаването на роботи, които могат да възстановяват функциите се след повреда. През 2006 година Джош Бонгард от Университета на Върмънт в Бърлингтън създаде функциониращ робот с непрекъснато осъвременяващ се модел за самия себе си. Ако бъде повредена, тази машина използва себепознаването, за да си създаде алтернативен начин за придвижване в съответствие с останалите си налични способности. Наличието на вътрешна представа за самия себе си се смята за ключов елемент от човешкото съзнание, който тласка робота по-близо до самоосъзнаването.

Роботът, създаден от Оуен Холънд и екипа му от университета в Съсекс, пък, има не само напреднал вътрешен модел, но и човекоподобен вид. "Робот с тяло, подобно на човешкото, ще развие познавателна способност във вариант по-близък до човешкия" - твърди специалистът.

Никой от тези подходи, обаче, не разрешава главния проблем: субективното самосъзнание. все още няма идея как да се напише софтуеър за това. Има вариант тази трудност да изчезне сама с развитието и усложняването на машините. Причините са или че самосъзнанието се появява спонтанно на някакъв етап, или че ние оставаме с презумпцията, че се е появило, без да го знаем със сигурност. Нали, що се отнася до другите хора, ние приемаме аксиоматично, че те го имат, без да имаме метод да проверим това. Никой не може да докаже на самия себе си, че не е единственият самоосъзнаващ се индивид в свят на "зомби".

Дори и да не можем да определим дали в един момент някоя машина се е самоосъзнала, или само така изглежда, построяването на такава ще революционизира нашето разбиране за мозъка. "Истинската ми цел е да разбира как работи нашият ум - каза създателат на IDA Франклин - не можеш наистина да знаеш как работи нещо, ако не можеш да го пресъздадеш".