Македония има да извърви дълъг път до ЕС. Доказва го липсата на директни въздушни връзки със страните членки, което удължава и оскъпява пътуването и в крайна сметка изолира страната от Европа.

Македонците се надяват един ден да се присъединят към Европейския съюз, но ситуацията в момента е такава, че не разполагат с достъпни полети до нито една страна членка на блока, както и до някои балкански дестинации. Бившата Югославска република няма национален авиопревозвач, а 2.1-милионното население е твърде малък пазар да привлече международни компании, които са обезкуражени и от високите такси, налагани от двете търговски летища в страната. Пътуването по въздух от столицата на Македония Скопие до много европейски дестинации е сложно и скъпо, пише waz.euobserver. За да прелетите например от Скопие до столицата на Босна и Херцеговина Сараево, която е само на 350 км на север, трябва първо да отидете до Виена - на 800 км на северозапад, а след това да летите за Сараево. Изданието дава пример със студент от Скопие, който иска да се добере до университетите в Болоня или Милано. Той отново не може да лети директно, а само през градове като Загреб, Любляна, Белград, Виена, Будапеща, Прага или Подгорица - столицата на Черна Гора, което съвсем естествено оскъпява пътуването. Цените на билетите наистина са доста солени - еднопосочен билет може да струва дори 300 евро. В същото време съседите сърби пътуват само за 16 евро от второто по големина летище в Ниш до италианското Форле, 70 км от Болония с нискотарифната компания Wind Jet.

От тук идват и проблемите на туризма в страната. Летището в Скопие е посрещнало само 599 000 пътници през 2009 г., което е два пъти по-малко от пътникопотока на летището в Косовската столица Прищина. Дестинации като Рим, Дюселдорф и Цюрих пък се обслужват от чартърни полети само от летището в Охрид средно веднъж на седмица - и то само ако има достатъчно пътници. Няма директни полети за Амстердам, Берлин, Париж или Мадрид, а опитите да бъде създадена директна връзка с Брюксел също са завършили с неуспех.

Експерти предлагат изход от ситуацията - Македония може да субсидира чуждестранни компании, следвайки примера на други бивши югославски републики. Пример е Хърватия, която плати 984 хиляди евро на нискотарифната Ryanair даподдържа полети между Задар и Бари в Италия и Бремен в Германия.

Подобна помощ отпусна също сръбското летище в Ниш - на компанията Wind Jet. Рано или късно този въпрос трябва да бъде решен, защото трудно човек би могъл да си представим една истинска европейска държава, изолирана от ЕС заради липсата на ефективни въздушни връзки, които все пак са най-бързият начин да се стигне до него.