На днешното си оперативно заседание кабинетът дискутира пакет от антикризисни и насърчителни мерки. Окончателното решение за тях и за въвеждането им ще бъде взето след като бъдат подложени на разискване със социалните партньори в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Заседанието му е насрочено за идния понеделник, се казва още в съобщението.
Съпредседателят на Синята коалиция Иван Костов заяви в народното събрание, че според него някой от участниците в Тристранния съвет е изнесъл информация, а целта на това действие е саботаж на икономическата политика на правителството. Костов смята, че част от мерките са приложими, но други не са.
Срещу идеите катогорично се обявиха от ДПС и от БСП.
В отговор на публикациите КНСБ разпространи декларация, в която се казва следното:
Ръководството на КНСБ категорично отхвърля опитите на правителството чрез т. нар. мерки за ограничаване на дефицита по консолидираната фискална рамка да прехвърля тежестта от икономическата криза в страната върху работници, пенсионери, държавни и общински служители, заетите в системата на здравеопазване, образование и социални дейности, военнослужещите и полицаи. Това се казва в декларация на КНСБ.
Нараства обедняването на българските граждани, които със замразените и намалени доходи от края на 2009 г. и от началото на 2010 г. трябва да посрещнат завишените разходи и задължения на домакинствата, и в резултат на непрекъснатото повишаване на монополните цени. Ръководството на КНСБ оценява тези „мерки” като пряк удар върху и без това ниския жизнен стандарт на българина. Липсата на конкретни антикризисни програми по браншове и отрасли, които да са обсъдени и приети от синдикати, работодатели и съответни министерства, увеличава загубата на работни места. Негативните ефекти се задълбочават от неизпълнението на краткосрочната правителствена антикризисна програма, включваща и 32 предложения на социалните партньори. Ръководството на КНСБ остава с впечатлението, че правителството разчита кризата да отмине от самосебе си, без да се прилагат широко известните и използвани във всички европейски страни мерки и програми. Финансовото преструктуриране на здравеопазване, образование и социални дейности, както и непрекъснатият стремеж за балансиран държавен бюджет задълбочават проблемите в тези важни обществени сфери, без да ги решават в дългосрочен план.
Ръководството на КНСБ категорично не приема придобилите публичност и обсъждани в Министерството на финансите мерки за ограничаване на дефицита. Те са предпоставка за грубо посегателство върху основни граждански и трудови права, гарантирани чрез Европейската социална харта, Конституцията на Република България, Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване и редица други международни и български закони и нормативни актове. Заклеймяваме този стил на едностранно разработване и предлагане от страна на отделни представители на правителството на мерки и идеи, които не са обсъждани на официалните преговори между синдикати, работодатели и правителство.
Считаме ги за вредни и опасни за социалния мир в страната като това ще принуди ръководството на КНСБ да преосмисли участието си и отговорностите, които поема в социалния диалог на национално равнище.
Получилите публичност „работни мерки” на министерство на финансите считаме за посичане надеждите на хората на труда, на гражданите на България за по-справедливо разпределение на тежестите от икономическата криза и незачитане на гражданското общество.
По този начин се обезсмислят сегашните усилия на националнопредставителните работодателски и синдикални организации за разработване на конкретни антикризисни мерки за стимулиране на бизнеса, осигуряване на свеж финансов ресурс и по-големи постъпления от работеща икономика в Републиканския бюджет, с което да се създадат предпоставки за запазване на работни места и доходи и нормално функциониране на обществените сфери. Не приемаме това да стане чрез допълнително изземване доходите на българските граждани и въвеждане на нови данъчни и осигурителни тежести, каквито са намеренията в експертните разработки.
Ръководството на КНСБ заявява, че няма да допусне ново, поредно изземване от доходите на хората на наемния труд и пенсионерите, ограничаване правата на майките, военнослужещите, полицаите и безработните.
КНСБ започва допитване до своите синдикални структури, до гражданите на РБългария за провеждане на синдикални и граждански протестни и стачни действия в защита на техните интереси.
Определени представители на управляващия екип имат намерение отново да се прехвърли тежестта на изхода от кризата върху българските работници и служители, върху труда. Това ще породи огромно социално напрежение в национален мащаб, което може да премине в спонтанни и неконтролируеми протестни действия. Това се посочва в декларация на КТ „Подкрепа”.
Синдикатът подчертава, че е срещу всякакво посегателство на законови или договорени с колективни трудови договори права и социални придобивки, извоювани от синдикатите в годините на преход, както и на отнемането им под каквато и да е форма от представителите на наемния труд.
Тази своя позиция КТ „Подкрепа” ще отстоява пред всички институции, пред държава и работодатели, включително и чрез активни протестни и стачни действия. Синдикатът предлага спешно свикване на Кръгла маса с участието на правителството, национално представителните синдикални и работодателски организации, представители на съсловни организации и видни икономисти, на която да се обсъдят спешни мерки за спасяване на страната от колапс.
„Икономическата криза в България се задълбочава, публичните финанси са в критично състояние, страната е изправена пред срив на основни социални системи; Заетостта прогресивно намалява, а тенденцията безработицата да достигне критични измерения се потвърждава. Нараства обедняването на населението. Разширява се невъзможността за посрещане на жизнените разходи и задълженията на домакинствата. Рискът от загуба на работа, доходи, жизнен стандарт, достъп до публични услуги, образование, здравеопазване, справедливост и права вече не е за утрешния, а за днешния ден на хиляди български граждани; Стремежът и усилията към постигане на нереалистични краткосрочни и средносрочни цели като балансиран бюджет, размер на фискалния резерв, шоково нарастване на приходите в държавната хазна, ударно усвояване на средства от фондовете на ЕС, внезапна оптимизация на разходната част на бюджета, чудодейни обеми на чужди инвестиции и магически прогрес по пътя на кохезионната и конвергентна програма за достигане до приемливи европейски стандарти на обществено развитие, се оказаха несъстоятелни. Историческият опит се оказа забравен, предупрежденията – нечути и неразбрани, а добрата воля за сътрудничество – пренебрегната. Пазарния фундаментализъм продължи да бъде основният инструмент към социална Европа; На дневен ред се поставят нови, още по-тежки рестрикции, ограничения, съкращения, задължения за обикновените граждани, за хората, които разчитат на своя труд, за да оцелеят.
Намаляват се нетните доходи на държавната администрация, полицаите, военнослужещите и пенсионерите. Посяга се на бъдещето на България – нашите деца, като се намалява отпуска по майчинство наполовина. Денонсират се достижения в Кодекса на труда и посяга на колективното трудово договаряне”, се посочва в декларацията на КТ „Подкрепа”.