В науката съществуват различни и противоречащи си виждания за това какви са били знанията на древните цивилизации за звездното небе, а също и как и кога те са били обединени в система, дала началото на астрономията и астрологията. Причините за споровете, както и аргументите в тях, не са само научни. В много случаи те могат да се определят като идеологически, религиозни, а защо не и политически. На този фон варненският изследовател на звездната наука на Вавилон Румен Колев хвърля ръкавицата към доминиращите в момента теории с едно наглед съвсем просто откритие, което може да преобърне представата за това кое от известното досега за древна Месопотамия е мит и кое реалност.

Отправната точка и предметът на неговото проучване е т.нар. вавилонски астролаб, пише "Народно дело". Това е карта на звездното небе, с нанесени на нея 12 месеца, във всеки от които на небето изгряват по три звезди. Познати са различни графични варианти на тази астрономическа схема, но тяхното съдържание приблизително е едно и също. През ХХ век много учени са изследвали вавилонския астролаб, неговото предназначение и смисъл, но в крайна сметка най-големият спор се е разразил около датирането на това свидетелство за древната наука.

Според т.нар. панвавилонисти това е паметник, идващ от 4000 години преди Христа, който показва, че в тази епоха в Месопотомия е съществувала изключително развита цивилизация, притежаваща сериозни знания по астрономия. Техните аргументи обаче са оборени и в крайна сметка астролабът е отнесен към много по-късно време, като по този начин се разбива и теорията, че въпросната древна цивилизация изобщо е съществувала.

Това, което прави варненецът Румен Колев, е нещо елементарно, което за съжаление никой преди него просто не се е сетил да направи. Използвайки компютърна програма, достъпна дори и в интернет, той копира модела на звездното небе, показан в древния текст, и изчислява кога всъщност е било възможно небесните тела да са били в такава конфигурация над Месопотамия.

Резултатът е поразителен за самия него - 5500 г. преди Христа! Според изследователя това просто доказателство показва, че древните хора са знаели за звездите много повече, отколкото подозираме. Оттук насетне остава да търсим отговора на друг въпрос, как именно са ги придобили и дали част от митологията на древността не трябва да се причисли към историята.

Румен Колев, изследовател: Митовете могат да се окажат факти

Съвременните схващания за древната цивилизация на Месопотамия са резултат от трупане на фалшификация върху фалшификация, които имат за цел да скрият истинските корени на юдаизма, кабала и други философски и религиозни системи, преминали заедно с Библията и в християнството, твърди Румен Колев. „Около 5500 години преди новата ера възниква първият шумерски град. Не може да се говори, че са съвпадение тези събития и възходът на цивилизацията, създала тези астрономически таблици. Може дори да се предположи, че вавилонският астролаб е календарът на Златната епоха преди Потопа. Според Библията това е времето, в което ангелите са ходили сред хората. Ако продължим тази линия на разсъждения, можем да поставим на астрономическа основа митологията, можем да свържем и археологическите находки и така ще получим една съвсем различна картина за древността и човека”, твърди варненският изследовател.

Според вижданията на Колев съчетаването на всичко научено до този момент показва, че човечеството преди хиляди години е имало процъфтяваща цивилизация, която в един момент е деградирала и загинала. Това е свързано с природен катаклизъм, какъвто е библейският потоп и последваща поява на нов пророк, изпратен от Бог, за да бъде създадена нова цивилизация.

Официалната наука все още мълчи

Откритието на Колев до този момент все още чака своята официална публикация в специализирано издание, което ще даде възможност другите изследователи да дебатират върху неговата теза. Доказателство за датировка на вавилонския астролаб към 5500 г. пр. Хр. обаче вече е известно в научните среди. То е представено през 2008 година на международен симпозиум за Асирия и Вавилон в Нов български университет в София. Според Румен Колев разработката е била оценена високо от специалистите. Различно е било отношение обаче на редица популярни издания за наука, които отказват да публикуват статиите му ту под предлог, че са „твърде фантастични”, ту защото били „строго научни”. Варненският изследовател е на мнение, че става въпрос за недоверие към неговите твърдения, защото те могат да преобърнат закостенелите представи за историята. Според Колев обаче вижданията вероятно ще се променят, ако археолозите продължат да откриват странни и необясними свидетелства за високото нива на цивилизациите от древността.