Марияна Кръстева, директор на Военноморския музей във Варна, пред радио „Фокус” - Варна



„Фокус”: Научихме, че има проблеми по отношение на един от най-ценните експонати на Военноморския музей във Варна – торпедоносеца „Дръзки”, какви са те?

Марияна Кръстева: Проблемите са свързани с постаментите, които го държат и на които той лежи с цялото си тегло. А постаментите са от 1957 година, когато корабът е превърнат в музеен експонат. Може да се предположи, че заради структурата на почвата, на земните слоеве там, а също и от времето, са се получили някои изменения и постаментите поддават. Усеща се, как има лек наклон на дясно, по посока към морето. Ясно е от законите на физиката накъде отиват нещата – измества се центъра на тежестта. А не се знае докога постаментите ще издържат. Вече има индикации, че проблемът е сериозен – изпадване на облицовката от долната страна на „Дръзки”, точно там, където е най-концентрирана цялата тежест, както и получаване на луфтове от горната страна – между постамента и кораба. Това е достатъчно сериозно, защото не се знае кога луфтовете ще станат по-големи и кога при някой проливен дъжд или при земетресение например може да стане нещо по-сериозно. По тази причина от няколко години не пускаме посетители на историческия торпедоносец, с много малки изключения, ако е наложително. Макар че корабът е атрактивен, защото се посещават и вътрешните помещения, в момента не пускаме там гостите на музея заради опасността от нещастен случай. Това го казваме не само по визуални впечатления за външния вид на кораба и постаментите. Доказват го и резултатите от направено проучване от експерти от Университета по архитектура, строителство и геодезия, чието заключение е наложително да се направи ремонт на постаментите, ако искаме да запазим паметника на културата.

„Фокус”: Колко пари ще бъдат необходими са това?

Марияна Кръстева: По предварителни проучвания – приблизително 50 000 лева.

„Фокус”: Минимум?

Марияна Кръстева: Как да Ви кажа минимум или максимум. Може би, минимум 48 000 лева, но нищо не се знае, когато започне една работа какво ще излезе. Това е по предварителни проучвания и то не е оферта на 3 – 4 фирми, а мнението на специалисти от строителния бранш, които също направиха свое обследване и калкулация колко би струвал ремонтът.

„Фокус”: Казахте, че проблемът не е от скоро, от колко време сте забелязали индикации за наличието му?

Марияна Кръстева: Това е от няколко години. Това обследване, за което ви казах, беше направено през 2008 година. Алармирали сме в устни разговори и докладни записки нашето ръководство и Министерството на отбраната, което е наш принципал

За съжаление в тази и миналата година в условията на криза не могат да се отделят средства за аварийно спасяване на паметник на културата от национално значение. Ако не се отпуснат пари от бюджета на министерството, ние нямаме как да решим въпроса. Единственият начин сега е да се опитаме да съберем средства с обръщение към обществеността – организации и фирми да подпомогнат спасяването на кораба със спомосъществувателство, с дарения.

„Фокус”: Разбира се, при положение, че това е, може да се каже, най-ценният експонат в музея.

Марияна Кръстева: Да, да, за музеят това е най-ценният експонат. Освен това бих казала, че това е символ на града и символ на флота в национален мащаб.

„Фокус”: Дано наистина да има кой да се отзове!

Марияна Кръстева: Дано! Всеки който желае да помогне, може да се свързва с мен или с ръководството на Националния военноисторически музей, към което ние сме на пряко подчинение, за превеждане на средства със съответния договор за дарителство, или за целево дарение. Искам да кажа, че дадените за това средства ще бъдат приети така, че да е сигурно, че ще отидат за тази цел, а не за някоя друга от многобройните нужди на министерството или на музеите

„Фокус”: Да се върнем отново на самия проблем, казвате, че е доста сериозно положението...

Марияна Кръстева: За мен е сериозно. И става сериозно и заради мнението на специалистите, и заради това, че никой специалист не може да се подпише и да каже – спокойно, ползвайте го още година, две, пет, няма да се случи нищо. А ние не можем да си позволим да рискуваме здравето или живота на който и да е служител или посетител.