Гергана Иванова е израснала край Варненското езеро, където староверци казаци основали своето село Казашко в далечното минало. И дълго време то е било затворена територия за друговерци и другоселци. Тя е първата жена, пробила блокадата на предразсъдъците. През 1949 г. Живка Григорова се омъжила за казака Корней и така повлякла крак за отварянето на местната селска общност. Година по-късно тук се заселват няколко български семейства, водени от дядото на Гергана, които идват от търновските села. Дядо й Георги бил водач на българската общност. Прадядовците й пък били свещеници - поп Михаил бил духовният водач на селяните от някогашния им дом - Горско ново село, Търновско, а другият, поп Добри, повел българите от Мала Азия към България след Освобождението. В семейството на свещеници и водачи крушата не пада по-далече от корена. Затова дедите й са пример за Гергана в живота.

Щом се обърне назад, 35-годишната жена казва, че е живяла щастливо. Защото казаците не са общност или религия. Те са свободни хора. "Казачеството е състояние на духа и това ме изпълва с радост, защото съм част от тях", казва кметицата. Като дете мечтаела да стане учителка, но не й било писано. Учи във Варна моден дизайн и навремето сама си шиела дрехите. И сега изглежда като манекенка, излязла от модни списания и колекции. След това тръгва след мечтата си и завършва начална педагогика и дефектология в Пловдивския университет. И когато мисли, че е близо до реализацията си, през 1994 г. се налага да започне работа в кметството. През 1999 г. с голям зор местните казаци я убедили да се кандидатира за кмет и я избрали. От тогава до днес вече трети мандат води 400-те жители на Казашко и те се гордеят с нея.

Умри, но честта не губи

Казашката общност се опира на строги правила и норми, като 10-те божи заповеди, заложени в традициите и бита им. Един от основните принципи на съсловието е "Казак умри, но честта си не губи!". На върховна почит са чистотата на дома и верността към родителите и семейството. На пришълците в селото понякога напомнят, че в черковния двор не се пуши и по улиците не се изхвърлят боклуци.

Първият заселник в Казашко е Матвей Русов, който тръгва със семейството си от Румъния за Турция, но харесва Варненското езеро и завинаги остава край него. По-късно най-вече през Румъния идват и други казаци. През 1908 г. с царски указ на Фердинанд селото е признато с името Казашка махала. През 1949 г. с правителствен указ е прекръстено на Казашко. Гоненията на староверците в Русия започват при царуването на Петър Велики и патриарх Никон, които са се захванали с европеизацията на тогавашната Русия. Стотици хиляди, включително и казаци, които и до днес изповядват древното православие, се изселват от Русия в Мала Азия и по поречието на Дунав. Техни потомци днес са жителите на Казашко. Дълги години във Варненско са смятали жителите на селото за потомци на белогвардейци, но това не е вярно, казва кметицата атаман.

Да живееш, както Бог те е създал

Хората в Казашко се отличават с особената самобитност на староверците. Старците не бръснат побелелите си бради, защото "човек трябва да живее така, както Бог го е създал", а бабите носят изпъстрени с цветя кашмирени забрадки. Традиция е на венчавката младата невеста да носи три покривала - чипак, касяк с три върха и кашмирена кърпа. Различни са и траурните ритуали на староверците. Те не носят черни дрехи и не почитат паметта на починал техен близък с некролози. Другото свещено християнско тайнство - кръщенето, задължително става до 40-ия ден от раждането на бебето. Майката няма право да присъства на ритуала, за да не отредят злите орисници лоша съдба на отрочето й. Кръстникът и свещеникът запушват нослето на детето и потапят три пъти главата му в купела с вода. После го миросват и кръщават на светец от празничния календар на казаците.

В Казашко през 1935 г. е построена единствената древноправославна църква. Храмът не е изографисан, а пред всяка икона има кандило. В нея няма олтар, а само престол, както е било още открай време, преди реформите на Петър Велики, които ги прогонват чак тук, пояснява кметицата. Все още в селото се пазят старите казашки кирпичени къщички. Те са едноетажни, с покриви от тръстика. В повечето от тях все още има традиционни руски бани, в които върху нагорещени камъни ври котел с вода. В импровизираните сауни казаците се парят с традиционните брезови или дъбови клонки. В селото на староверците никой не пуши, поне публично. Ако гост запали цигара в дома, следва пълно пребоядисване на всички стаи. Основният поминък на местните е рибарлъкът. Навремето от прочутата тамошна рибена чорба хапнал тук и цар Борис III.

Когато говори за хората, за селото и работата си, лицето на младата атаманка светва, но заговори ли за читалищната дейност, вече е в стихията си. Освен че ръководи селото, Гергана е и ръководител на фолклорния колектив "Калинушка" в Казашко. Неповторимите им изпълнения отдавна са част от местния фолклорен и културен календар. Обредните руски танци и песни, казачок и пляски, които групата изпълнява, са затрогвали неведнъж до сълзи гостуващи туристи.

Казашко вече е цел на туроператорите

През последните 7 години туроператорите водят от морето в селото все повече групи, които се дивят на таланта им, на пищността на цветовете на носиите им и феерията на гласовете и руските песни. Руските туристи пък през сълзи признават, че "Здесь пахнет на родину!". На Първия московски фолклорен фестивал "Руски съотечественици зад граница" "Калинушка" представя руските общности от България и печели лауреатска награда. Най-голямото признание обаче идва през август 2006 г. Тогава международният благотворителен фонд "Елита мира за человечность" с президент граф Пьотр Шереметьев награждава Гергана с почетен знак "Во имя человечности", а Казашко с плакет на фонда "За запазването на руския бит, фолклор, култура и обичаи". Младата кметица е канена и участва на международни срещи, които дават нови възможности за културен обмен, и сега малкото варненско село поддържа връзка с руски, украински и запорожки казаци и техни преселници, извън някогашните предели на Русия. През същата 2006 г. през септември в Москва кметицата става и единствената жена атаман. В знак на признание казашката общност шие по нейни мерки и подарява на българката офицерска униформа с пагоните на есаул (майор). Парадната униформа кметицата атаман облича само на големи празници и при специални случаи.

Всяка глава със свое главоболие

До Гергана са родителите й Маргарита и Добри, както и брат и Ангел. 8-годишната й дъщеря Християна пък е радостта за всички. "Това са хората, които много обичам и които винаги са ме подкрепяли. Те са моето семейство и най-верните ми приятели", казва Гергана. Развива артистичните заложби на дъщеря си, която е втори клас в училище "А. С. Пушкин", където овладява особеностите на руския и английския език. За радост на баби, дядовци, стринки и вуйни тя води като конферансие артистични програми и ги забавлява непрекъснато. Ако има двама души вкъщи, тя вече е направила някакво шоуизпълнение, коментира щастливата майка. Дядо ми Георги казваше, че трябва да съм скромна, добра и човеколюбива. В този живот скромността вече не е добродетел, но аз уча и детето си на същото, коментира Гергана. Признава си, че иска Християна да е по-самостоятелна и пробивна. Отчита обаче, че и тя самата е била такава като дете, самовглъбена и тиха. "Искам детето ми да порасне като добър човек и да открива доброто у хората", добавя майката.

Гергана признава, че не е лесно да си кмет. Трудно се работи с хора. "В селото са 400 души, но понякога ми се струва че са 4000, че и повече", казва Гергана. Тя има една поговорка - "Всяка глава е със свое главоболие". Селото е малко, но си има проблеми за решаване, не както казват казаците песни, пляски и казачок. Има трудни моменти. Припомня си как през 2003 г. се изправя пред дилемата на староверската религия с тежки канони. Казаците в селото са известни още като безпоповци, т.е. като хора без поп. Дотогава в Казашко имали дякон, който им водел църковните служби, но нямал други права. По инициатива на една част от казаците написали писмо до главата на Древната православна руска църква Александър и поискали да им прати свещеник, който да извършва църковните обреди. Това разделило за известно време селото на две. Гергана си спомня, че тогава е млад кмет, първи мандат. Знаела, че светската власт не трябва да се меси в духовната, но по време на църковния разкол не се колебае да заключи църквата. "Така беше, докато не се изясни ситуацията и не направихме референдум. След това ни пратиха отец Сергей, който служи тук известно време. Уредихме всички документи в Дирекцията по вероизповеданията и сега дяконът от селото си служи, а по празниците ни изпращат от Тулча свещеник от тамошните липованци", разказва кметицата. В Казашко обаче не обичат да ги наричат липованци, предпочитат некрасовци. На името на Василий Некрасов, който в далечното минало ги извел след гоненията в Русия и ги установил тук. Доайен на некрасовците е поп Кузма Григоров. Той е на 90 г., на колкото е и съселянката му Евдокия Радионова. "Хората трябва да се променят, да бъдат по-ангажирани", смята Гергана. Тя пише и книга, която предстои да издаде - "Минало, настояще и бъдеще на Казашко". В нея ще разкаже всичко за общността, в която е родена и която сега оглавява.

Празнуват Нова година на 14 януари

В Казашко отпразнуваха старовремската Нова година в съчетание с Васильовден. На 14 януари по стар обичай във всяка къща отрупаха празничната трапеза с голубци - вкусни сарми, холодец - желирана пача с хрян, зеле с джумерки, баница с риба, тиквеник, домашно вино и ракия. Традиция е за здраве и берекет дворът на къщата да се ръси с жито. "Сею, вею, посиваю. С Новим годом поздравляю!" Това пожелание се носи от фолклорната група "Калинушка", начело с кметицата, която обикаля селото и нарича пожелания за стопаните на кокетните старинни къщи. "С великий Василий! Хазяйка, откривайте!", провикват се те. Преди години сурвакали само мъже, сега ритуалът се извършва от жени. Ставаме матриархат, шегува се кметицата. Тя обяснява, че в Казашко се спазва много интересен обичай - децата в къщата завръзват краката на гостите край масата с ален конец за здраве.