- Ще си поискаш ли от шефа обезщетение заради преживяното?
- Какво да искам, пак добре, че се отървах жив и здрав. Клиентът даже настояваше да си плати таксито. Но полицаите трябваше да изземат банкнотите му и да ги опишат. Иначе Малин Крумов, както разбрах, че се казва, беше любезен и наистина искаше да ми плати сметката... Почти 30 минути съм возил на задната седалка един безскрупулен убиец... Тогава не ми изглеждаше, че е страшен, но после, когато разбрах кой e, се стреснах.
Докато пътуваше в колата, си уговаряше бизнес по джиесема. Казваше на отсрещния да го чакат с някаква стока, да разтоварят камиончето. Давам си сметка, че това може да е било постановка за пред мен, за да не се усъмня.
- Кога ти стана ясно, че в твоето такси е пътувал издирваният затворник?
- Когато отидохме в районното, разбрах, че това е Малин Крумов–Маце, затворникът, заради когото цяла Варна беше блокирана.
- Ти как попадна точно на този клиент?
- Излезе поръчка да взема клиент от спирка „Джанавара“ в „Аспарухово“ и да го закарам в Приселци. Беше между 19,30 ч. и 19,45 ч. Отидох. Там ме чакаше мъж. Когато спрях, той ми каза: „Изчакай, сега ще дойде клиентът.“
Не мога да се сетя какво представляваше този мъж, който ми каза да изчакам. (Бел. ред. От полицията не потвърждават за участието на помагач.) Но изведнъж видях, че точно от стъпалата на кметството на „Аспарухово“ се зададе въпросният Малин Крумов. Носеше чантичка. Клиентът се настани на задната седалка. После, когато го заловиха, видях, че си е забравил чантичката, в която си е носил минерална вода и банани.
- Как се държеше по време на пътуването?
- Каза „Добър вечер“, аз също го поздравих. Направихме обратен завой и потеглихме. Като тръгнахме, попита колко ще струва до Приселци, а аз му отговорих, че ще излезе около 10 лв. Направи му впечатление, че било много евтино и така завързахме разговор. Тогава Малин Крумов взе да обяснява, че неговият авер предишната вечер прекалил с ракията и се бил объркал с поръчката. Всъщност трябвало да пътуваме за околовръстното за Айтос. Представата ми беше, че ще карам към Бургас.
Казах му, че има полицаи на пътя и клиентът ме попита какво правят тук. Аз му обясних, че търсят избягал затворник. Маце каза „Ще избягат ами, те като ги държат гладни, как няма да избягат хората.“ Въобще не загрях, че може да е самият той.
В този момент извади пари и ми каза да не се тревожа, че щял да ми плати. Пита колко ще му струва дотам, аз не можах да му дам точна цена.
- Зарадва ли се, че ти излезе поръчка, от която ще изкараш добра печалба?
- В началото се зарадвах, че ми излезе такава хубава поръчка, но после се появиха съмнения, че не е ориентирано докъде ще пътуваме. Обадих се на централата, че ще пътувам за по-далеч и че поръчката за Приселци отпада. Диспечерката ми пожела „Приятен път“ и ми каза, като се прибера, да се обадя.
- Попита ли те нещо друго, или си мълчеше в колата?
- Чак снощи започнах да осъзнавам, че той ми задаваше доста конкретни въпроси за колата. Явно е погледнал стрелката на бензина и каза, че имам много малко бензин. Аз карам на газ и не се притеснявам, защото освен нея винаги зареждам и с поне 10 литра бензин. Тогава той попита дали е инжекцион, направи ми впечатление, че разбира от коли. Сподели, че неговото ауди било също на газово и ми даде съвет да зареждам поне с 20 л бензин. Снощи осъзнах защо ме е закачал за горивото. Явно е имал нещо предвид.
- Искаше ли в автомобила да звучи някаква специална музика, пуши ли в колата?
- Попита кое радио слушаме. Отговорих му, че е „Радио Веселина“. Тогава той каза „Е, пак добре, че чак тук го хващаш“. През цялото време се държа културно.
- Останалото вече е известно на обществото, но все пак разкажи как протече задържането.
- Преди Старо Оряхово насрещните коли взеха да мигат, че има полиция. На мен ми беше ясно, че навсякъде е завардено. Там обаче ни спря постът и полицаите поискаха документите. Обясних, че пътувам за Бургас. Тогава поискаха да видят и неговите документи. Той отговори, че няма такива. Тогава вече го поканиха да слезе от колата. Той излезе, аз се изтеглих до патрулната кола и зачаках. Разпитаха ме откъде съм го взел и им отговорих, че се явих на поръчка в „Аспарухово“.
В това време го попитаха за имената и ЕГН-то, а той казваше, че не ги знае. Смотолеви, че се казва Иван, но дори не каза кога е роден. После униформените извадиха някаква тетрадка. Взе да им разказва, че бил в „Аспарухово“ на гости и преспал у приятел. Поискаха имената на приятеля му и адреса, където е нощувал. Когато той нищо не отговори, започна претърсването и слагането на белезници.
- Как реагира Маце?
- Тогава се обърна към тях и каза „Оставете ме, нищо не съм направил“, но в същия момент блъсна полицая и хукна да бяга край „ЛУКойл“. Полицаите хукнаха да го гонят. Първият служител предупреди „Стой, ще стрелям!“ После се чуха изстрелите.
Стоях в колата и все още не знаех кой е този човек, по когото полицаите гърмят. На филмите е едно, но пред теб да се случва всичко, е друго... Този не падаше. Може би след около 7 минути един от униформените се върна. Помислих, че нямат радиостанции у себе си и слязох от колата. На продавачката от бензиностанцията казах да звънне на полицията, защото имах чувството, че трябва подкрепление. Тя се обади по телефона и каза, че на „ЛУКойл“ се стреля. Един от полицаите, който беше катаджия, се върна до мен. Попита ме дали знам къде е полицейското управление в Долни чифлик, аз му обясних, че съм стреснат и не мога да се ориентирам, и той тръгна, а аз потеглих след неговата кола.
- Къде се срещна отново с Малин Крумов?
- След около 100 м спряхме. Видях, че този, когото го гониха, беше легнал в тревата на канавката, а един полицай го пазеше. Беше с белезници. Повикаха линейка по телефоните си. През това време пристигнаха някакви хора с частна кола. Слязоха 3-ма - 4-ма от колата, застанаха зад мен и ме предупредиха да не мърдам. Те не ме знаеха какъв съм, може да съм съучастник... Един седна зад мен и ми нареди да си сложа ръцете на волана. Казаха ми „Карай“. Бях суперпритеснен и разтреперан и започнах да шофирам, но много бавно. Поначало не обичам да натискам педала, никога не съм имал акт за нарушение за превишена скорост. Разказвах какво е станало, а през това време наближихме районното. В този момент те ме помолиха да побързам. „О, вярно бе, аз возя полицаи, а ме е страх да карам“, си казах тогава. Маце вече бе вкаран в районното на Долни чифлик. Там лекарите му мериха кръвно и обработваха раната. Влязох да си дам данните при дежурния полицай. В същото време друг служител ми диктуваше ЕГН-то и името. Точно тогава видях, че до моето име пише други три имена, срещу които е записано - „Перник и затвора Варна“. Изтръпнах. Започнах да връзвам кой е този човек. Стана ясно, че е бил обявен за издирване.
Попитаха го защо е избягал, а той каза „Аз нямам какво да губя, трябваше да ме застреляте“... Тогава от управлението ми зададоха въпрос „Знаеш ли кого си возил“. И ми обясниха, че на задната седалка в моята кола е пътувал наемен убиец, който преди години застрелял Орце Коруновски.
- Какво усети в този момент?
- Усетих, че се свличам назад, осъзнавайки, че съм возил опасен престъпник. После дойдоха и шефът на затвора и още цивилни лица, за да го разпознаят.
- Късметлия си ти.
- Осъзнавам какъв късмет съм извадил, можеше да ме елиминира по много начини. Началникът на полицейското управление ми каза, че на тази дата е хубаво да давам курбан всяка година, защото съм се спасил от един безскрупулен убиец.
- Какво си работил, преди да станеш таксиметров шофьор?
- Преди да започна да карам такси, съм се занимавал с частен бизнес и бях управител на две фирми. Със счетоводство съм се занимавал, но времената се промениха и се наложи да работя като шофьор на такси.
- Ще си купиш ли оръжие за самоотбрана след този случай?
- Не бих си купил оръжие, защото няма гаранция къде и какво може да ти се случи. Просто се случи на мен. Такъв ми бил късметът, аз се отървах. Благодаря на полицаите, че си свършиха работата перфектно. Бяха професионалисти в действията си и не се разколебаха дори за секунда.
- А мислиш ли, че ако служителят от затвора не го бе изтървал, нямаше да преживееш целия този екшън?
- Не мога да виня никого. Станало е, случило се е, просто се радвам, че съм жив и здрав.
Простреляният затворник още се мотаел по прегледи
Около обяд шефът на Варненския затвор Росен Желязков уточни, че Малин Крумов-Маце все още ходи по прегледи. Нямал кой знае какви оплаквания, освен прострелната рана в крака, но въпреки това се нуждаел от здравна помощ. Малин Крумов-Маце, който за ден се превърна в едно от най-споменаваните имена в медийното пространство, не е искал специална психологична подкрепа, нито настоявал за особено отношение. Държал се както преди да прескочи оградата на затвора, уточниха от ръководството на тюрмата. Говорителят на районната прокуратура Вяра Алексиева съобщи, че образуваното досъдебно производство е по текст от закона, според който избягалият затворник трябва да получи наказание „лишаване от свобода до 3 години“. В конкретния случай това по никакъв начин не променя съдбата на Малин Крумов–Маце, защото той така или иначе ще лежи доживот, коментираха то ВРП.
Нищят кой помогнал на беглеца
Версията, че Маце е планирал бягството си и е получил помощ от служител на тюрмата или затворник, е актуална въпреки чистосърдечното признание на шефа Росен Желязков, че служителите му са кокошкари, научи „Народно дело“. Има различни преки и косвени доказателства, че желанието на Маце да си плюе на петите не е възникнало спонтанно. У себе си той е имал пари, мобилен телефон и други необходими аксесоари, които са му помогнали да изкатери високата стена и да преодолее телените заграждения. Засега е мистерия как ги е получил.
Обявеният маршрут на бягството на Маце напълно отговаря на съобщеното от ръководството на затвора и появилите се вчера догадки, че това е невъзможно, са безпочвени. Маце скочил върху кипарис, който е омекотил удара, впоследствие е използвал стената за прикритие от куршумите. Естествено, главната заслуга за успешното бягство е на надзирателите, които проспали почти 3 минути от каскадьорските изпълнения на убиеца.
Търсят пари за напускащите затвора
Общинската комисия, която ще следи за социализацията на бившите затворници, иска в местния бюджет да бъдат предвидени средства, с които да се подпомагат излизащите на свобода. „Става въпрос за минимални суми, може да са дори от порядъка на 50 лева на човек, с които той да си купи някоя дреха и да не остане на улицата“, обясни председателят на комисията Огнян Къчев от БСП. Той обаче подчерта, че все още не е ясно дали в бюджет 2010 ще бъдат осигурени подобни средства, тъй като досега не е имало подобна практика. Къчев съобщи, че в петък предстои първото посещение на комисията във Варненския затвор, по време на което се очаква на вниманието на общинските съветници да бъдат предоставени и първите казуси, по които те трябва да дадат становище. В правомощията на комисията влиза възможността те да дават предложения за измяна на режима на изтърпяване на наказанията, като първите нейни решения за това може да се очакват в края на месеца. Според председателя на наблюдателната комисия обаче по-важната й функция е да съдейства за връщането в обществото на бившите затворници, за да се предотвратят нови престъпни рецидиви.