Новата година започна с доказателства, че България е част от глобализирания свят: 13 български моряци попаднаха в сомалийски плен. И тринайсетте са плавали под британски флаг в интернационални екипажи – румънци, индийци, филипинци, поляци, руснаци.

Повече, отколкото при предишния случай с отвличането на кораба “Маласпина” българите този път бяха посветени в технологията на отвличането и на преговорите за откупа. Даже говорителят на Министерството на външните работи успокои тревожещите се за моряците, че – цитирам - “целта на упражнението е да се получат парите”.

Заедно със съчувствието към пленените моряци обаче започват да се прокрадват съмнения, че става дума за далавера, която няма как да стане, ако поне част от екипажите не са в нея. Някои корабособственици дори намекват, че поне капитаните са в играта.

Специалистите открито говорят, че пиратите нямат необходимия капацитет за проследяване на кораб, който се намира на повече от 1000 километра от брега и че без вътрешна информация е много трудно да се знае кой не се е закачил за конвоя и по кой точно маршрут минава.

Сметката е проста: разходите по пленяването на кораба са не повече от 100-ина хиляди долара, а откупът започва от 1 милион и по-често отива към 3 милиона долара. Самите бачкатори – редовите пирати - получават по около 1000 долара на акция, които за Сомалия са си много пари.

Всичко останало – което често е над 2 милиона долара – се дели между организаторите. Простата логика сочи, че поне част от тази плячка заминава към капитаните на корабите. Косвено доказателство за това е начинът, по който беше пленен корабът “Сейнт Джеймс парк”. Шефът на бандата се похвали пред Би Би Си, че превзели танкера без нито един изстрел.

В тази светлина т.нар. конвои, както и всички мерки, които НАТО и ЕС предприемат, за да предпазят корабите от похищения, са леко безсмислени, понеже крепостта е предадена отвътре. Повечето капитани няма и да се замислят, ако могат да гушнат от един рейс 200-300 000 долара; за тези пари те трябва да плават няколко години.

А освен че не е ефективна, охраната струва и пари: центрове за координация на конвоите, за превенция на отвличанията, заплати на екипажите, които охраняват търговските кораби и така нататък. Всичко това платено от данъкоплатците на страните от НАТО и ЕС.

Затова, ако не е в състояние да въведе ред в Сомалия и в Аденския залив, т.нар. международна общност просто трябва да остави корабните компании да се оправят сами.

В крайна сметка проблемът е в тях.