Докато прадедите ни са си пожелавали здраве, умножаване на стадото, богата реколта и берекет за Новата година - днес традиционните послания се срещат все по-често в шеговит вариант. Разнообразието в интернет е огромно – например “Маслинка, лед, мартини,наздраве и за много години!” или “Весели, здрави и цяла година пияни, но не от домашна ракия, а от любовна магия!”.

Когато през миналия век в България е имало много слабо развита градска култура, посланията са били свързани с природата, със земята, плодородието. Днес градските послания са губят тази патетика и стават иронични, шеговити – особено по празниците иронията е начин да смъкнем от гърба си бремето на реалността, трудностите в живота..

Според културологът Георги Лозанов сега живеем във време, в което все повече усещаме липсата на истински пожелания – тези, които не са шаблонни, преписани и копирани като смс-и до всички познати. Това е много глупаво – тебе те няма във всичко това – то пожеланието е именно съучастие, да то влезе в съзнанието емоцията – но аз мисля, че скоро ще се върнат по-сложните и романтични текстове в картичките - смята той - такива, каквито са си изпращали българските творци в началото на миналия век.

Днес на мода излизат все повече пожеланията за материални ценности – нова кола, имот, печалба от тотото.

Пожеланието не трябва да се принизява до битови неща - не е задължително пожеланието да е реалистично – то може да е непостижимо, да се приближава до чудото - мисли Лозанов.

Колкото повече изпращането на пожеланието се приближава до ритуала, толкова по-силно е усещането за близост, което остава най-ценният подарък в новогодишната нощ.