ЕС се видя принуден да започне Операция ATALANTA след като през последните години пиратството край бреговете на Сомалия взе застрашителни размери. Ако през вековете плячката за хора като капитан Дрейк, например, са били главно трюмовете на корабите, то за днешните негови последователи от Сомалия плячката е ... откупа за екипажите и корабите. В края на краищата много по-бързо можеш да намериш приложение на една бала пари отколкото на един (макар и пълен!) трюм на кораб. Само за статистиката ще споменем, че 95 % процента от търговските стоки на ЕС се превозват по море. Отделно една пета от стоките в световен мащаб се превозват с кораби, които преминават именно покрай нос Добра надежда и следват по източното крайбрежие на Африканския континент.

Та - когато на европейците им писна от безпардонното "пиратстване" на кльощавите сомалийци и още по-мизерните им пиратски "бойни съдове", на бял свят се появи EU NAVAL FORCE - морските сили на ЕС. На 8 декември 2008 година започнаха да действат в рамките на гореспоменатата операция. Просто казано, бойни кораби на Евросъюза ескортират търговските плавателни съдове по източното крайбрежие на Африка, наричано официално "Аденския залив" (но за това - след малко). В състава на патрулите влизат бойни единици от Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Испания, Италия, Норвегия, Франция, Холандия и Швеция.

Операция ATALANTA има три основни задачи:

- да охранява корабите, които доставят храни за Сомалия по програмата на ООН за прехрана;

- да охранява и търговските кораби, които преминават през Аденския залив и покрай Африканския рог

- "сдържане и потушаване" на случаите на пиратство край бреговете на Сомалия.

Районът им на действие е южната част на Червено море, Аденския залив, и част от източното крайбрежие на Африка покрай Сейшелските острови. Корабите на ЕС действат по протежение на така наречения "международно признат транзитен коридор". Практиката е да се формират конвои от търговски кораби, които военните ескортират докато преминават през опасния район. Защото за търговските кораби основният проблем не са някакви суперпиратски плавателни съдове, от които няма как да избягаш. Проблемът е, че сомалийците са въоръжени, докато моряците от търговските кораби не са. И с няколко автомата и няколко бързи малки катерчета превземат оказалите се беззащитни товарни кораби. След което искат откуп - и за стоката, и за хората на борда. Впрочем, веднъж се увлякоха и посегнаха на кораб, пълен с оръжие от Украйна. Сетете се сами как свърши всичко тогава. Чудно ли е, че силите на ЕС в района имат подкрепата и на държави като Русия, Индия и др., а чрез сателити поддържат връзка с руски, китайски, индийски кораби и с флота на НАТО в тази част на света. Като допълнение към действията на EUNAVFOR (или като част от по-добрата организация) в Южна Африка е създаден Център за Морска безопасност на нос Добра надежда. По същество това е координационен център за защита на свободното плаване на фона на непрестанно продължаващите пиратски набези.

В заключение трябва да споменем, че все пак бяха наложени "правила на играта". Повечето от случаите когато пиратите успяваха да вземат жертва, това е когато тези правила се пренебрегват в една или друга степен. Най-често срещаната "волност" е да поемеш сам през международния коридор.