Преди години на пустеещите каварненски земи започнаха един след друг да никнат ветрогенератори. Малки, средни, големи. Всеки, успял да получи кредитиране от някоя банка бързаше да вдигне вятърен генератор. И има защо. Законодателството задължава Националната електрическа компания да изкупува задлъжително произведеното електричество от възобновяеми енергийни източници по преференциални цени, определяни от ДКЕВР всяка година към 31 март. Печалбата е чиста, а инвестицията бързо възвръщаема.
През последните две години страната ни изживя истински бум на строителство на ветрогенератори. Очаква се през октомври да стартира и работата на най-големия вятърен парк у нас. Според кмета на Каварна Цонко Цонев обаче по-нататъшни инвестиции са трудно постижими поради трудностите, които Националната електрическа компания създава с присъединяването на възобновяемите мощности към електрическата мрежа.
Само на година от такси по издаване на разрешителни и наеми община Каварна печели над 3 милиона лева от фирмите, произвеждащи екологична енергия. Отделно заради строителството на ветрогенератори намалява и безработицата в общината.
Още при изграждането на първите ветрогенератори природозащитници и орнитолози скочиха срещу тях. Постепенно войната между еко организациите и институциите утихна, а днес орнитолозите имат гаранции, че пътят на прелетните птици – Via Pontica няма да бъде унищожен.
С присъединяването на новите мощности в началото на следващия месец екоенергията, произвеждана от ветрогенератори у нас ще достигне до 200 мегавата на ден. До 2020 година 16 % от крайното енергийно потребление у нас трябва да идва от възобновяеми източници, а в момента този показател е 9.4 %.