Постоянна държавно-общинска комисия да контролира опазването на културно-историческото наследство на Варна, предлагат създателите на ОУП в частта му за архитектурно-строителните паметници. Това би предотвратило нещастни примери като станалия нарицателен случай с „Картофената“ къща, която бе срината до основи за ден.

Всяко описание на Варна и всеки разказ за нея започва неизменно с нейната история, тръгваща още от античността, както и с факта, че тук е открито най-старото златно съкровище в света. Именно древността на града ни е един от най-големите източници за самочувствие на варненци и на възхищението на нейните гости. Фактът, че нашите Римски терми са най-големите на Балканския полуостров, и продължаващите уникални археологически находки на територията на някогашния Одесос обаче не могат да трогнат строителните инвеститори, които в последните години демонстрират очевидно пренебрежение към културно-историческото наследство на Варна. Дори и за обикновения гражданин е ясно, че старият облик на варненския център се променя драстично. Изчезването дори на отделни стари сгради и заменянето им с еднотипни и в много случаи направо грозни постройки от бетон, метал и стъкло накърнява атмосферата на града и от това той губи във всяко отношение.

Естествено, този факт не може да бъде подминат от специалистите, изготвящи новия ОУП, в който не само се предлагат, а и направо се изискват нови мерки за опазване на наследството на стара Варна. Според арх. Юлия Железова, автор на разработката за съхраняване на културно-историческото ни наследство, едно от най-важните неща, които трябва да се направят, е да се актуализира списъкът на архитектурно-строителните паметници на културата. Единствено по този начин може да се опази изчезването на архитектурни ансамбли като тези по ул. „Преслав”, бул. „Мария-Луиза” и на площад „Независимост”, които вече понесоха сериозни поражения.

На базата на актуализирания списък следва да се изготви Генерален консервационен план, който да доведе до архитектурна и археологическа консервация. Преди неговата реализация пък са необходими временни строителни забрани и мониторинг на състоянието на паметниците на културата. Без тези мерки опитите за опазването им са обречени на неуспех, защото, както констатира арх. Железава, в момента в града ни съществува юридическият парадокс възложителят на един проект сам да определя законовата рамка, която да се следва при даден инвестиционен проект. Очевидно е, че често в последната умишлено не попадат изискванията за опазване на наследството от миналите поколения. Съгласно чл. 23 от Конституцията на Република България, опазването на националното историческо и културно наследство е задължителна част от държавната политика. Понятието „държавна” обаче не значи, че трябва да се разчита тя да се прилага единствено от Националния институт за паметниците на културата в София. Общината трябва да поеме конкретни ангажименти за опазването на наследството си, както й вменява Законът за паметниците на културата и музеите.

Постоянна комисия спира хаоса

В Пловдив, София и Велико Търново съществуват държавни структури на място, които водят активна политика за опазване на културно-историческото наследство на градовете. Авторите на новия ОУП виждат създаването на подобен орган във Варна като необходимост. „Подобна постоянна смесена, държавно-общинска комисия за опазване на културно-историческото наследство на Варна с основна задача формиране и контрол върху политиката за опазването на място, би била навременна и изключително полезна”, твърди арх. Юлия Железова. От изключителна важност е освен институционално представителство в такава комисия да се предвиди и гражданско участие на професионалните колегии, на обществеността чрез НПО, или политиката за опазване да се формира в условията на публично-частно партньорство.

Коридори до Плиска и Преслав като исторически маршрути

Културно-историческият и естетически потенциал на Варна и региона й може да обогати не само страната ни, но и европейското пространство като цяло, ако бъде оползотворен. Богатата история, стиловото и религиозно разнообразие на средата тук са свидетелство за принадлежност към европейските културно-исторически ценности. От изключителна важност за града са традиционните културно-исторически коридори на запад по направлението на древни тракийски светилища, трите старопрестолни града Плиска, Преслав и ВеликоТърново, смятят авторите на ОУП. Възможност за утвърждаване на историческите маршрути има и на северозапад към Червен и Русе, както и към древните морски пристанищни средища извън пределите на страната. Този потенциал не бива да остава неизползван, особено в контекста на Варна като културна столица на Европа.