Име: Александър Божков, Възраст: 58, Професия: инженер, Интереси: разнопосочни

Това е написал за себе си в своя блог Ал Бож, както напоследък го наричаха всички - приятели, познати и непознати. Въпреки че в служебната му биография има постове като вицепремиер и министър на промишлеността, както и главен преговарящ за България с ЕС. Самият блог е озаглавен "Музика за душата" - друго крилато название, свързано с разнопосочната му личност, както и "Мисли за душата".

Неговата виталност, чувство за хумор и неизменно добро настроение обаче не бяха достатъчни, за да пребори рака. Приятелите му разказват, че когато научил ужасяващата диагноза, казал: "Какво пък, ще работя до последно, да става каквото ще!" Това и направи - допреди три седмици, преди болестта да го събори на легло, участваше в работата на Центъра за икономическо развитие, даваше пресконференции и интервюта и не изпускаше от поглед икономиката на България, чийто блестящ анализатор бе.

Александър Божков учи в Американския колеж в Багдад, където навремето работят родителите му. След това завършва Техническия университет в София, специалност промишлена топлотехника. До края на живота си не престава да се интересува от проблемите на тази си първа специалност и публикува в специализирани списания и годишници по теми като топлинните процеси в строителната индустрия.

След завършване на университета работи в проектантска организация, после в Министерството на териториалното развитие, жилищната политика и строителството, в което е главен експерт и отговарящ за строителната индустрия. В Научноизследователския институт по строителни материали в София специализира в областта на енергийната ефективност, опазването на околната среда и разработва нови проекти. Професионалният му опит се допълва от годините на работа като супервайзер и съветник към Министерството на благоустройството на Либия.

Но в най-новата история на България Александър Божков ще остане като емблематично лице на българския демократичен преход. Вицепремиер и министър на икономиката в правителствата на Стефан Софиянски и Иван Костов, той винаги ще бъде свързван с превръщането на българската икономика от планова и социалистическа в пазарна. Процес труден и изпълнен с противоречия и подводни камъни. Той е основател на Агенцията за приватизация и неин пръв председател. Не само това - Александър Божков бе лицето на приватизацията през 90-те години в България. В това си качество той не получи само одобрение и разбиране, а понесе и жестоки обвинения. Включително и етикета "Мистър 10 процента". Нищо не беше доказано, а годините след това, както и животът му, напълно опровергаха прозвището. Но на времето то му струва вицепремиерския пост. Въпреки всичко обаче приватизацията на родната икономика се превърна в мисия на неговото министерстване. На европейски форуми и всякакви международни сбирки той не преставаше да рекламира страната ни и нейните стопански възможности. Доста от чуждите инвеститори, които дойдоха у нас, бяха привлечени именно от неговата настойчивост и невероятен талант в преговарянето. Неслучайно до последно той четеше лекции в Нов български университет по "Изкуство на преговорите".

Една от последните му рожби - Центърът за икономическо развитие, отнемаше по-голямата част от времето и усилията му в последните десет години. Но институцията, както и самият Божков, се наложиха като най-добрите и задълбочени анализатори на съвременния български стопански живот. Регулярните проучвания, известни като докладите "Икономиката на България", се чакаха с огромен интерес у нас и зад граница.

В същото време всяка седмица по Дарик радио вървеше неговото едночасово предаване "Музика за душата", където зад пулта заставаше вече диджей АлБож. И по нищо не отстъпваше на останалите от бранша. За да усетиш музикалния му вкус, беше достатъчно да набереш номера на мобилния му телефон. И започваш да се молиш да вдигне, колкото се може по-късно.

Загубата на Александър Божков точно сега, когато България е отново в труден период, съизмерим с времето, в което той беше сред управляващите държавата, е неизмерима. Точно сега неговият изстрадан опит и управленческа мъдрост щяха да са от голяма полза на всеки, поел кормилото на властта.