Проектът на Общия устройствен план на Варна определя като необходими на града 1415 ха/нето производствени терени, или 1650 ха/бруто при 85% нето площи. Анализът на пространствената организация показва, че общият размер на тези територии в общината e 1316 ха, от които 1005 са в град Варна. Те са организирани в 9 производствени зони и 5 линеарни съсредоточия около транспортни артерии. Успоредно с това се наблюдават и малки предприятия, разпръснати в различни части на града, коментира ст.н.с. д-р Юлия Спиридонова, ръководител направление "Регионално развитие и планиране" в Националния център за териториално развитие. Тя оглавява екипа за социално-икономическо развитие на ОУП на община Варна. В предвижданията на проекта тя вижда възможности градът да продължи да се развива като многофункционален център с национално, европейско и международно значение и същевременно врата на източната граница на ЕС, разположена на брега на Черно море. Това изисква от компактния град да бъдат изнесени дейностите, увреждащи екологията и архитектурата, а инвестиционната инициатива да се концентрира в икономически зони с интензивни потоци на хора и стоки. Като създава условия за високотехнологични производства, проектът на ОУП предлага и формирането на нови логистични центрове. Спиридонова прогнозира, че до 2015 г. производствените терени ще нарастват, след което постепенно ще намаляват до обективно необходимите към 2030 г. Екипът й базира изводите си върху оптимистичната прогноза, че населението на общината към 2030 г. ще достигне 530 800 души постоянни обитатели, а с ежедневните и сезонни мигранти, както и туристическия поток, през активния сезон хората във Варна ще надхвърлят 760 000. Очаква се да нараснат и заселническите потоци от страни на ЕС. Подобна е ситуацията в редица големи европейски градове, където този дял варира от 10 до 20% от трудоспособното население. Ако тези предвиждания се сбъднат, специалистите смятат, че в пиковите сезони населението на общината ще достигне около 1 млн. души. Това налага да се планира резерв от 15% на социалната, и 30% на техническата инфраструктура, твърди Юлия Спиридонова.

Проектът на ОУП планира на острова да се извърши постепенно саниране и освобождаване на ценни за града територии за чисто обслужващи, представителни и рекрекционни дейности. В Западната промишлена зона по протежението на бул. "Владислав Варненчик" се предвижда да има търговски и бизнес центрове.

Около 430 ха са необходими за промишления отрасъл в общината. В района на Клисе баир се очертава развитието на индустриални паркове - за производствени дейности, свързани с корабоплаването, корабостроенето и др. В проекта на ОУП са предвидени и 3 високотехнологични парка с обща площ от 222 ха. Според експертите подходящи зони за наукоемки дейности, научноизследователски и образователни центрове има до селата Тополи и Константиново, както и в западното разширение на Западната промишлена зона. Нови предимно малки и средни предприятия ще могат да се появят до селата Константиново и Каменар. Там ще се изграждат и строителни бази, за които се изисква голямо санитарно отстояние. За нуждите на строителството обаче са отредени 230 ха производствени площи - главно в индустриален парк Клисе баир.

Обслужващият сектор се очертава като най-перспективен за развитието на икономиката на общината. Това се определя от функциите на града в сферата на инфраструктурното развитие и услугите.

Коридор No8 има решаващо значение, тъй като във връзка с перспективите, които той чертае, проектът предвижда поетапно усвояване на територията южно от републиканската жп линия до з.м. Казашко и втори етап - заедно с изграждането на далекоперспективното пристанище Тръстиките. В дългосрочен план новият порт върху з.м. Казашко ще заеме площ от 81 ха. Докато се реализира тази идея обаче, трябва да бъде изграден нов контейнерен терминал на площ от 64 ха между з.м. Казашко и "Одесос" АД. Приет е и генералният план за разширение на пристанище "Леспорт" с 13 ха.

В проекта на ОУП търговско-складовите предприятия и зони постепенно се трансформират в комплексни специализирани центрове в Западната производствена зона, Боклук тарла и т.нар. Планова зона. Предвиждат се и 2 големи тържища за хранителни стоки, за които са отредени места в Западна производствена зона и ПЗ нова Виница-север. Новата зона е изключително важна за захранването на курортните комплекси. Вероятно тя ще се разрасне към селата Кичево и Куманово, като междуобщински център за стопански активности, смята Спиридонова.

Освен съществуващите в западната производствена зона, проектът предлага и нови логистични центрове.

Единият от тях ще се оформи в района на бившия домостроителен комбинат 2, където могат да се концентрират дейности, обслужващи жп и водния транспорт. Зоната до с. Звездица пък е от особено значение за устойчивото развитие на южните територии. Тя ще включва едромодулен логистичен парк и търговски центрове, като обхваща и територията до село Приселци и възела на магистрала "Черно море" с път I-9.