Къпането в морето днес е игра на руска рулетка. Това предупреждават спасители ветерани. Всяка година на 2 август, Илинден по стар стил, има бум на удавени. Не става въпрос само за суеверието, че свети Илия си взема курбан, а за истински риск. Винаги в началото на август по бреговете на родното Черноморие се появява мъртво вълнение, известно като "мъртвак", обяснява Лаврентий Силов, шеф на водното спасяване към БЧК-Варна. Затова морските вълци избягват да влизат днес във водата дори и при хубаво време и кротко море.

Най-опасно е, ако Илинден идва с пълнолуние. Тогава вълнението е най-коварно и силно, а жертвите са най-много. За беда по повечето плажове няма достатъчно спасители заради мизерното заплащане, заяви още Силов.

Почти половината от постовете остават празни. Най-добрите спасители бягат зад Океана за високо заплащане, а останалите предпочитат да охраняват край басейните. Единствено табели "Неохраняем плаж" пазят хората, предупредиха специалистите. Това лято само край Варна без хора на вишките останаха плажовете Паша дере, Фичоза, Панорама, брегът до станция "Журналист" и част от Кабакум.

Според синоптиците зловещата слава на 2 август се дължи на студения северен вятър - мелтема, който е първият предвестник, че лятото вече е преполовило и идва есента. Той променя и повърхностните течения, което пък води до "подводни ями" и "мъртво вълнение". Старите рибари пък говорят за т.нар. мазна вълна, която преобръща цели камъни и най-важното - няма ясно изразена посока.

Спасителите и морските вълци съветват летовниците да имат едно наум с къпането на три критични дати. На 20 юли, когато е Илинден по нов стил, на 2 август, по стар стил, и на 15 август, когато е Голяма Богородица.

Последният зловещ курбан навръх Илинден бе миналата година. Тогава на 2 август край къмпинга "Слистар" до Синеморец се удавиха Пламен Ангелов (36 г.) Минко Генчев (21 г.), 19-годишната Цветомира Цветанова и Данаил Стоянов (24 г.).

Св. Илия e един от празниците за предпазване от гръм и градушка. Съществува народно вярване, че светецът е покровител на небесните стихии и дъждовете. В народните представи св. Илия се разхожда по небето със златна колесница и търси да убие ламята, която пасе житата. Среща се представата за Илинден като повратен момент в годишното време - в Гевгелийско Празникът се нарича „сред лято". По Черноморието казват, че на този ден „морето се обръща", т.е. променя се, става бурно и студено. Според вярванията на Илинден не се ходи на плаж, защото Свети Илия винаги взема курбан.

Той хвърля по нея огнени стрели, при което се получават гръмотевицата и светкавицата. Когато пък има светкавица без гръм, това е огън, който излиза от ноздрите на конете, впрегнати в колесницата му. На празника се коли курбан - най-стария петел. В планинските райони на Южна България. Илинден се чества много тържествено. Устройват се и селски сборове и общоселски курбани, като в жертва се принася бик (овен, вол). Този ден е избран за патронен празник на кожарите, кожухарите, самарджиите и керемидарите.

Описанията на св. Илия в Стария завет го представя като аскет скитник и последовател на единния Бог. Централен момент в биографията на светеца е предизвиканото от него "двуборство" между Йехова и Ваал. Илия предрича на израилския цар Ахав голяма суша. След поднасяне на жертва и молба от страна на св. Илия за изпращане "свише" огън, събраният народ пада на колене и признава за единствен свой бог Йехова, след което Бог изпраща дъжд. На самия празник се прави молебен за дъжд и плодородие.