Днес е Международният ден на Черно море. 16 милиона души от 6 държави празнуват - това са хората, които живеят по крайбрежието на Черно море.

Датата е посветена на опазването на морската екосистема, биоразнообразието и привличането на общественото внимание към проблемите, които застрашават едно от най-уязвимите морета в света.

На този ден през 1996 година е подписан Стратегическия план за Черно море. През 1996 година правителствата на черноморските държави приемат, че замърсяването на общото ни море създава рискове за всички гранични страни.

Планът съдържа 59 мерки, насочени към ограничаване на замърсяването, по-ефективно управление на биоразнообразието и реализацията на екологични проекти в Черноморския регион. Целта на ежегодното отбелязване е да бъде привлечено вниманието на обществеността върху всички усилия, които се полагат за опазването му.

През 2026 г. се навършват 30 години от приемането на Стратегическия план за действие за възстановяване и опазване на Черно море. Документът е подписан на 31 октомври 1996 г. в Истанбул от шестте черноморски държави – България, Турция, Румъния, Грузия, Русия и Украйна.

С плана страните поемат ангажимент за съвместни действия срещу замърсяването и за възстановяване на морската среда. Той е свързан с Букурещката конвенция от 1992 г. – международното споразумение за защита на Черно море от замърсяване.

Международният ден на Черно море напомня, че опазването му е обща отговорност на всички държави в региона. В морския басейн живеят около 16 милиона души, а екологичното му състояние зависи не само от дейностите по крайбрежието, но и от замърсяването, което постъпва чрез вливащите се в него реки.

Сред основните заплахи за Черно море са замърсяването с пластмаси и микропластмаси, недостатъчно пречистените отпадъчни води, промишлените и селскостопанските отпадъци, прекомерният риболов и разпространението на инвазивни видове. Допълнителен натиск оказват климатичните промени, повишаването на температурата на водата и засилената човешка дейност по крайбрежието.

Особено актуален е и рискът от замърсяване вследствие на военните действия в региона. Вчера, 30 октомври, товарен кораб потъна в Черно море след атака с дронове край нос Калиакра. Десетки контейнери с различни товари, сред които химикали, литиево-йонни батерии и киселини, са във водата. Към момента не е установено замърсяване, но институциите продължават да следят ситуацията и да вземат проби от морската вода по българското крайбрежие.

Черно море е особено уязвимо заради специфичните си природни характеристики и ограничения водообмен. Натрупването на замърсители, прекомерният риболов и промените в морските местообитания могат да имат дългосрочни последици за неговото биоразнообразие и за поминъка на хората, които разчитат на морето.

Въпреки постигнатия през последните десетилетия напредък в намаляването на част от замърсяването, екологичното възстановяване остава дългосрочна задача. Затова Международният ден на Черно море е не само повод за отбелязване, но и напомняне, че съхраняването на морето зависи от последователните действия на държавите, институциите, бизнеса и всеки човек.

Черно море е сравнително “младо” - преди около 8 000 години е било сладководно езеро. То е близо два пъти по-малко солено от Световния океан - в 1 литър повърхностна черноморска вода се съдържат средно около 17 грама соли, а в 1 литър океанска - средно 35 грама. Териториалното море (12-милната зона) на България по протежение на 378-километровата граница е с площ 6360 кв. км.

Черно море се подхранва от над 2 млн. кв. километра водосборен басейн, около една трета от площта на континентална Европа. Всяка година, около 350 куб. км речни води постъпват в Черно море от територията на над 20 държави от Европа и Мала Азия. Максималната дълбочина на Черно море е 2212 метра. Северозападната му част е по-плитка и в нея се вливат големите реки Дунав, Днепър, Днестър, Дон и Буг.

Връзката му със Световния океан е чрез Босфорския залив - 35-метров естествен канал.