На 24 октомври 1912 г. българската брегова артилерия получава своето бойно кръщение. Създаването ѝ започва през 1906 г., когато България закупува от френската фирма „Шнайдер“ двуоръдейна 240-мм батарея. Оръдията са монтирани през 1909 г. в местността „Св. Никола“ (днес „Почивка“) край Варна, а през следващата година са проведени първите изпитателни стрелби, припомнят от Военноморския музей във Варна.

С Указ № 2 на цар Фердинанд от януари 1912 г. бреговата артилерия е причислена към Флота. След обявяването на мобилизацията през септември същата година тя е приведена в бойна готовност под командването на капитан Милко Железов – първия ѝ командир.

На 24 октомври сутринта от бреговата позиция е забелязана турска военноморска ескадра, съставена от крайцерите „Меджидие“ и „Хамидие“ и ескадрения миноносец „Ядигер Миллет“.

В 14:00 ч. „Меджидие“ навлиза в обсега на 240-мм батарея. Двадесет минути по-късно е произведен първият залп. Двата снаряда падат от двете страни на кораба по далечина – единият е къс, а другият е дълъг. В артилерийската терминология това означава, че целта е „накрита на вилка“ – разстоянието до нея е точно определено, макар да няма пряко попадение.

След първия залп „Меджидие“ променя курса си и започва да се отдалечава. В 14:37 ч. е даден втори залп, но дотогава крайцерът вече е излязъл извън обсега на батареята. Турският кораб отговаря на огъня, но снарядите му падат във водата на няколкостотин метра пред бреговата позиция.

Така кратката престрелка завършва с оттеглянето на „Меджидие“ и прекратяването на обстрела на Варна. Бреговата батарея доказва способността си да възпира противниковите кораби от навлизане в залива и се утвърждава като важен елемент от неговата защита.

Днес едно от двете оръдия на батареята може да бъде видяно като експонат във Военноморския музей.