Този месец се навършват 54 години от откриването на Варненския златен некропол – мястото, където е намерено най-старото в света технологично обработено злато. Находката доказва, че на територията на днешна България е съществувало общество, в което златото е играело определена роля столетия преди Месопотамия и Древна Гърция.

Съкровището е открито случайно през октомври 1972 г. при прокопаване на канал в индустриалната зона на Варна, недалеч от езерото. Откритието прави 22-годишният тогава багерист Райчо Маринов. По време на изкопните дейности той забелязва метални предмети и каменни сечива в изкопаната пръст на дълбочина 1,40 метра.

По този начин Маринов разкрива един от древните гробове, които впоследствие се оказват около 300.

Малко известен факт е, че преди да стигне до властите и археолозите, безценното злато прекарва нощта в багера, а след това и под леглото на откривателя си. Членовете на семейството на Маринов са първите, с които той споделя за намереното.

След като ценната находка става известна на властите, са предприети мерки мястото и откритите предмети да останат добре пазена тайна. Районът е охраняван от две патрулки, а теренът е ограден с телена мрежа. Въведени са пропускателен режим и техническа система за охрана, като са осигурени взвод охранители с патрулка и стражеви кучета.

Като награда за откриването на най-старото златно съкровище на планетата Райчо Маринов получава 2500 лева от държавата. С парите той си купува апартамент във Варна.

Съкровището представлява 6,5 килограма златни предмети с проба 23 карата. Според археолозите некрополът датира отпреди 4200 г. преди Христа.

Днес основна част от находките от некропола се намират в Археологическия музей на Варна, а малка част и в Националния исторически музей в София.