За поколения варненци днешният курорт „Св. св. Константин и Елена“ е познат просто като „Дружба“. Това име носи през голяма част от втората половина на XX век. Тогава край морето се изграждат едни от най-разпознаваемите му хотели и сгради.

Но преди „Дружба“ да се появи на картата, това място вече има своя история. Moreto.net разказва.

Около манастира „Св. св. Константин и Елена“ варненци идват за почивка още преди Освобождението. Някои от по-заможните си построяват летни вили, други отсядат в манастира, а до морето пътуват с файтон.

С времето летовището се разраства. През 1897 г. общината започва застрояване на района, а през 1905 г. тук започва изграждането на детски санаториум, свързан с имената на царица Елеонора и д-р Парашкев Стоянов. През 1933 г. отваря врати и почивна и гроздолечебна станция със 140 стаи и изглед към морето.

Всичко това постепенно подготвя мястото за новия му живот след средата на XX век.

През 1955 г. държавата планира изграждането на два нови курортни комплекса край Варна – „Дружба“ и „Златни пясъци“. Година по-късно е утвърден общият план за развитието на крайбрежието между Траката и Златни пясъци.

Тогава започва да се оформя "Дружба", която днес разпознаваме най-вече по старите снимки. Архивни картички и фотоси от фонда на Регионална библиотека показват облика на курорта от онова време.

Хотелите се появяват един след друг, но не са замислени като плътно застрояване. Те са разположени сред зеленината и по склоновете към морето. Появяват се „Чайка“, „Бор“, „Простор“, „Лебед“, „Лотос“, „Русалка“ и „Рубин“, а край тях се оформят алеи, заведения и места за срещи.

Едно от тях е сладкарница „Албатрос“. За времето си тя, заедно с Ротондата, е част от модерния облик на курорта. Място, което днес разпознаваме най-вече от старите картички.

И докато хотелите променят силуета на крайбрежието, самата архитектура също започва да се променя. По-ранните сгради са по-тежки като обем, а при по-късните се появяват повече лоджии и тераси, които отварят стаите към морето и парковата среда.

През 60-те Дружба вече е оживен морски курорт. Плажът се изпълва с летовници, а хотелите над него се виждат сред дърветата. Стари картички и снимки дават добра представа колко зелено и просторно е изглеждало мястото тогава.

През 1968 година се добавя още една знакова сграда към облика на курорта. Открит е Международният дом на учените „Фредерик Жолио Кюри“, проектиран от архитект Георги Ганев. Той е предназначен за срещи, конференции и почивка на учени от България и чужбина. Сградата е част от развитието на „Дружба“ като курорт, който вече привлича и международни гости.

По това време районът продължава да се променя. През 1977 г. е открит „Гранд хотел Варна“ по проект на архитект Георги Ганев и колектив на „Главпроект“ – София. Хотелът е построен само за 17 месеца от шведската фирма ABV.

С него мащабът на курорта вече е друг. Малкото летовище, което някога е събирало варненци около манастира, се е превърнало в голям комплекс с множество хотели, заведения и места за почивка.

Все пак в снимките от този период се вижда нещо, което остава характерно за Дружба. Това са сградите сред зеленина и непосредственото присъствие на морето в пейзажа.

През 90-те години курортът отново започва да носи историческото си име „Св. св. Константин и Елена“.